Понечи да затвори телефона.
— Може ли да донеса книгата за вълците и да ти я покажа? — попита тя. — От Конрад Лоренц е. На задната корица пише, че е най-големият авторитет в света относно вълците. А, още нещо. Твоите съквартиранти дойдоха днес в магазина, и двамата. Ърни еди-кой си и Барис. Търсеха те…
— За какво? — попита Арктър.
— Твоя цефалохромоскоп, който ти е струвал деветстотин долара, и който винаги включваш, когато си вкъщи… Ърни и Барис се разприказваха пред мен… Та те днес се опитали да го включат и не е работел. Никакви цветове, нищичко! И те взели торбичката с инструменти на Барис и извадили дънната платка.
— Какви ги говориш, по дяволите?! — попита той, възмутен.
— Казаха, че била прецакана. Саботирана. Прекъснати проводници и други неща от този род. Странна работа. Липсващи елементи и повредени участъци. Барис каза, че ще се опитат да…
— Веднага се прибирам вкъщи — каза Арктър и окачи слушалката.
„Най-ценното нещо, което имам — помисли си той с горчивина. — И този глупак Барис е бърникал по него!“
Изведнъж осъзна, че не може да се прибере веднага вкъщи. Трябваше да отиде в „Нов път“ и да види какво ще му кажат.
Това беше негова задача. Неотложна.
3
Чарлз Фрек също си мислеше за посещение в „Нов път“. Така му бе повлияло случилото се с Джери Фабин.
Седеше с Джим Барис в кафене „Трио цигулари“ в Санта Ана и се озърташе навъсено, докато ядеше поничка със захарна глазура.
— Това е трудно решение — каза той. — Те прилагат „студена пуйка“11. Стоят с теб по цял ден и цяла нощ, за да не се самоубиеш или да не си отхапеш ръката, но никога не ти дават нищо от ония лекарства, дето докторите ги предписват. Валиум, например.
Подхилквайки се, Барис огледа сандвича си от специален органичен хляб с имитация на сирене и фалшив пласт говеждо месо.
— Какъв вид хляб е това? — попита той.
— Виж в менюто — отвърна Чарлз Фрек. — Там е обяснено.
— Ако влезеш там — каза Барис, — ще изпиташ усещания, предизвикани от основните вътрешни секреции в тялото ти, особено онези, разположени в мозъка ти. Имам предвид най-вече катехоламините, като например норадреналина и серотонина. Разбираш ли, всичко протича по следния начин: Субстанцията С — а всъщност и всички наркотични вещества, но на първо място Субстанцията С — взаимодейства с катехоламините на подклетъчно равнище. Получава се биологична контра-адаптация, в известен смисъл завинаги. — Той отхапа голяма хапка от дясната част на сандвича си. — По-рано се смяташе, че това става само с алкалоидните наркотици, такива като хероина.
— Никога не съм го пробвал. Той е успокоително.
Сервитьорката, красива и секси в жълтата си униформа, с дръзко стърчащи гърди и руса коса, се приближи към масата им.
— Здрасти — каза тя. — Наред ли е всичко при вас?
Чарлз Фрек я погледна уплашено.
— Пати ли се казваш? — попита я Барис, правейки знак на Чарлз Фрек, че си я бива.
— Не. — Тя посочи табелката с името върху дясната си гърда. — Бет.
„Интересно как ли се казва лявата?“ — запита се Чарлз.
— Предишната сервитьорка се казваше Пати — каза Барис, оглеждайки неприлично момичето. — Също като марката сандвичи.
— Мисля, че името на сандвичите се пише по различен начин.
— Всичко е супер при нас — отговори Барис. Чарлз Фрек видя над главата му балон, от онези с мислите на героите в комиксите. В този балон Бет събличаше дрехите си, стенеше и молеше да бъде изчукана.
— Не и при мен — каза Чарлз Фрек. — Имам много проблеми, каквито никой друг няма.
— Имат ги доста повече хора, отколкото предполагаш — отбеляза мрачно Барис. — И с всеки изминал ден броят им расте. Този свят е болен и нещата непрекъснато се влошават.
Мислите в балона над главата му също се влошаваха.
— Желаете ли да поръчате десерт? — предложи Бет с усмивка.
— Какъв например? — попита Чарлз Фрек с подозрение.
— Имаме пресен ягодов пай и пресен пай от праскови — отговори Бет, все така усмихвайки се. — Наше собствено производство.
— Не, не искаме никакви десерти! — отсече Чарлз Фрек. Когато сервитьорката си тръгна, той се обърна към Барис и каза: — Тези плодови пайове са за възрастните дами.
— Идеята да се подложиш на лечение — обади се Барис — със сигурност те прави много тревожен. Това е проява на целенасочени негативни симптоми, твоят страх. Дрогата ти казва да не влизаш в „Нов път“ и да не я оставяш. Разбираш ли, всички симптоми са целенасочени, независимо дали са позитивни или негативни.
— Не думай — промърмори Чарлз Фрек.
— Негативните се проявяват като непреодолими желания, които са създадени преднамерено от цялото тяло, за да насилват притежателя му — който в случая си ти — да търси неистово…