— Първото, което правят с хората, отишли в „Нов път“ — каза Чарлз Фрек, — е да им отрежат оная работа. Нещо като приемен изпит. И тръгват оттам във всички посоки.
— После идва ред на далака — каза Барис.
— Каквото поискат, това отрязват… Какво върши далакът?
— Помага ти да смилаш храната си.
— Как?
— Премахва целулозата от нея.
— Тогава, предполагам, след това…
— Само храни, които не съдържат целулоза. Без листа и люцерна.
— Колко дълго може да живееш по този начин?
— Зависи от това как се грижиш за себе си.
— По колко далака средно имат хората? — Чарлз знаеше, че бъбреците обикновено са два.
— Зависи от теглото и възрастта.
— Защо? — Чарлз Фрек изпита силно подозрение.
— На хората могат да им пораснат още далаци с течение на годините. Докато станат на осемдесет…
— Ти се майтапиш с мене.
Барис се разсмя. Чарлз Фрек си помисли, че смехът му винаги е бил странен. Някакъв нереален смях, сякаш нещо се къса.
— Защо взе такова решение — попита Барис след малко, — да се подложиш на терапия в център за лечение на наркотичните зависимости?
— Заради Джери Фабин — отвърна Чарлз.
Барис махна с ръка:
— Джери е особен случай. Веднъж го видях да залита и накрая падна и се изпусна в гащите си. Не знаеше къде се намира, опитваше се да ме убеди да му помогна и да открия каква отрова са му пробутали. Най-вероятно беше талиев сулфат. Използва се за отрова против насекоми и против плъхове. Беше обгорен, някой добре го беше подредил. Сещам се за десетина токсични вещества или отрови, които могат…
— Има и друга причина — каза Чарлз Фрек. — Запасите ми отново свършват и аз вече не издържам — постоянно да съм почти на нулата и да не съм сигурен дори дали ще видя отново шибаните хапчета.
— Е, ние дори не можем да сме сигурни дали ще видим следващия изгрев.
— Но, мамка му… Сега са ми останали съвсем малко, само за няколко дни. Освен това… Мисля, че някой краде от мен. Не е възможно да ги харча толкова бързо. Някой трябва да бърка в шибаните ми запаси.
— Колко таблетки дневно гълташ?
— Трудно е да се определи. Но не са чак толкова много.
— Нали знаеш, че постепенно привикваш?
— Така е, разбира се, но не чак толкова. Не мога да издържам вече. От друга страна… — Той се замисли. — Мисля, че попаднах на нов източник. Онова момиче Дона.
— О, момичето на Боби.
— Старата му приятелка — кимна Чарлз Фрек.
— Не, той още не е успял да влезе под полата й. Само се опитва.
— Може ли да се разчита на нея?
— В какъв смисъл? За чукане или… — Барис вдигна ръка до устата си и се направи, че гълта нещо.
— Това какво означава, някакъв вид секс ли? — попита Чарлз и тогава загря. — А, да. Във втория смисъл, разбира се.
— Абсолютно може да се разчита на нея. Мъничко е лекомислена, както може да се очаква от едно красиво момиче, особено от по-тъмните. Умът й е между краката, както на повечето от тях. Вероятно там крие и спестяванията си. — Той се изхили. — Цялата си дилърска печалба.
Чарлз Фрек се наведе към него:
— Арктър никога ли не е спал с Дона? На мен ми каза, че е спал.
— Такъв си е Боб Арктър — каза Барис. — Казва, че е правил много неща. Не бива да му се вярва за всичко.
— Добре, как е станало така, че никога не я е чукал? Да няма проблеми със секса?
Бари поклати глава дълбокомислено, докато продължаваше да си играе със сандвича си — сега го накъсваше на малки парчета.
— Дона има проблеми. Вероятно е на някаква дрога. Изпитва отвращение към всякакъв физически контакт… Наркоманите губят интерес към секса, знаеш, заради подуването на органите им. И Дона, според наблюденията ми, показва прекалено нисък интерес към секса, неестествено нисък. Не само към Арктър, но и към… — Той замълча с кисела физиономия. — Също и към други мъже.
— Мамка му, искаш да кажеш, че тя просто няма желание.
— Ще проима — каза Барис. — Ако човек борави с нея по правилния начин. Например… — Погледът му стана загадъчен. — Мога да ти кажа начин да я изчукаш срещу сумата от деветдесет и осем цента.
— Аз не искам да я чукам. Само искам да купя стока от нея. — Чарлз се почувства неловко. Имаше нещо в Барис, което постоянно го караше да изпитва неприятна студенина в стомаха. — Защо деветдесет и осем цента? — попита той. — Тя не взима пари, не е такава. Пък и нали е момичето на Боб?
— Парите няма да бъдат платени директно на нея — каза Барис по своя педантичен, поучителен начин. Той се наведе към Чарли Фрек. Изглеждаше доволен и лукав, косматите му ноздри потрепваха. Зеленикавите стъкла на слънчевите му очила се бяха запотили. — Дона взима кокаин. Тя несъмнено ще си разтвори краката за всеки, който й осигури грам кока. Особено ако в белия прашец бъдат добавени някои трудно достъпни химикали, разработени от мен по строго научна методика.