Той отвори хладилника и внимателно постави буркана в камерата.
— Колко трябва да стои там? — попита Чарлз Фрек.
— Половин час. — Барис си сви цигара и я запали, а после отиде при купчината електроизмервателни прибори. Постоя там замислено, потривайки брадичката си.
— Да — каза Чарлз Фрек, — ала дори и да получиш цял грам чист кокаин по този начин, аз не мога да го дам на Дона, за да… Сещаш се, да вляза под полата й в замяна на това. Същото е като да я купя, ето какво би се получило.
— Това е размяна — поправи го Барис. — Ти й подаряваш нещо, тя на теб — също. Най-скъпоценното нещо, което притежава една жена.
— Тя ще знае, че е купена. — Чарлз познаваше достатъчно Дона, за да е сигурен в думите си. Дона щеше да проумее истината незабавно.
— Кокаинът е афродозиак — промърмори Барис предимно на себе си. Той подреждаше тестващата апаратура покрай цефалохромоскопа на Боб Арктър, най-ценното притежание на Боб. — След като си смръкне една прилична доза, с удоволствие ще ти се отдаде.
— Мамка му, човече — възрази Чарлз Фрек. — Говориш за момичето на Боб Арктър. Той е мой приятел и човекът, с когото ти и Лъкман живеете под един покрив.
Барис мигновено вдигна рошавата си глава и известно време гледа в Чарлз Фрек.
— Не знаеш много неща за Боб Арктър — каза той. — Както и всички ние. Твоята гледна точка е наивна и опростена. Прекалено много му вярваш.
— Той е много точен пич.
— Разбира се — каза Барис, кимна и се ухили. — Без никакво съмнение. Един от най-точните на света. Но напоследък забелязвам — всички ние, които наблюдаваме Арктър внимателно и отблизо, забелязваме — определени противоречия в него. Както в характера му, така и в поведението му. В цялостното му отношение към живота. Във вродения му стил, както се казва.
— Какво искаш да кажеш?
Очите на Барис зад зелените стъкла на очилата започнаха да играят.
— Танцът на очите ти нищо не ми говори — каза Чарлз Фрек. — Какво не е наред с цефскопа?
Той се приближи, за да види по-добре.
Барис отвори централния капак и каза:
— Погледни проводниците долу и ми кажи какво виждаш.
— Виждам срязани проводници — отговори Чарлз Фрек. — И сноп проводници, с които като че ли умишлено е предизвикано късо съединение. Кой го направи?
Веселите и умни очи на Барис продължиха да играят с особено удоволствие.
— Тези гадни многозначителни физиономии не струват пукната пара за мен — каза Чарлз Фрек. — Кой повреди цефскопа? Кога стана това? Наскоро ли го открихте? Арктър не ми каза нищо, когато се видяхме последния път, а то беше оня ден.
— Може би все още не е готов да говори за това — предположи Барис.
— Е — каза Чарлз Фрек, — изобщо не разбирам какво искаш да кажеш. Мисля да отида в някой от офисите на „Нов път“ и да се предам, да откажа дрогата по метода „студена пуйка“ и да се подложа на терапия, да бъда с онези момчета ден и нощ, далеч от загадъчни типове като теб, които не мога да разбера. Виждам, че този цефскоп е прецакан, но ти не ми казваш нищо. Опитваш се да намекнеш, че Боб Арктър го е направил, че е повредил собствения си апарат? Това ли искаш да кажеш? По-добре да си живеех в „Нов път“, където нямаше да ми се налага да слушам подобни безсмислени глупости, каквито сега слушам всеки ден — ако не от теб, от някой друг като теб.
Тези думи бяха съпроводени с гневен поглед.
— Аз не съм повредил този уред — заяви Барис замислено, подръпвайки мустаците си. — И дълбоко се съмнявам, че Ърни Лъкман го е направил.
— Аз се съмнявам дълбоко, че Ърни Лъкман е повредил каквото и да било през целия си живот, ако не броим оня път, когато му бяха пробутали скапана дрога и изхвърли масичката за кафе през прозореца на апартамента, в който живееха с оная мацка Джоун. Това е различно. Обикновено Ърни е най-разумният от всички нас. Не, Ърни не би саботирал нечий чужд цефскоп. И Боб Арктър не би го направил — апаратът е негов, нали? Какво мислиш, че е направил, станал е тайно посред нощ, без самият той да го знае, и е направил това, прецакал се е по този начин? Не, някой друг е направил това. Така е станало.
„Сигурно ти, гаден кучи син — помисли си той. — Имаш техническите познания и си странен.“
— На този, който го е направил — каза той на глас, — мястото му е или във Федералната психиатрична клиника, или в някоя алея с мраморни плочи. Ако питаш мен — последното. Боб винаги много е държал на този цефскоп. Виждал съм как го включва веднага, когато се върне от работа през нощта, това е първото нещо, което прави, след като влезе. Всеки има неща, които са му много скъпи. За Боб такова нещо беше цефскопа. Така че някой му е извъртял много кофти номер, човече.