Срещу него другото безформено петно пишеше и пишеше, попълваше бланки с всички серийни номера на цялото техническо оборудване, което, ако бъдеше одобрено, скоро щеше да бъде на разположение на Фред и щеше да му послужи за осъществяване на денонощно наблюдение на собствената си къща и лично на себе си.
Вече повече от час Барис се опитваше да довърши работата по самоделния заглушител, направен от подръчни материали на стойност не повече от единайсет цента. Беше почти готов, само с помощта на алуминиево фолио и парче стиропор.
В нощната тъмнина на задния двор на Боб Арктър, сред плевелите и купчините вехтории, Барис се опитваше да подготви за стрелба пистолета си със саморъчно направен заглушител.
— Съседите ще чуят — каза Чарлз Фрек неспокойно. Той виждаше светлините в прозорците на къщите наоколо, много хора вероятно гледаха телевизия или купонясваха.
Лъкман, който лежеше някъде встрани, но виждаше какво става, каза:
— И без това този квартал е пълен с убийци.
— Защо ти е заглушител? — попита Чарлз Фрек. — Искам да кажа, те нали са незаконни?
— В тези дни и в тази епоха — обади се Барис мрачно, — при нашето израждащо се общество, при покварата, сред която живеем, всеки стойностен човек трябва постоянно да носи пистолет. За самоотбрана.
Той примижа и стреля със своя пистолет със самоделен заглушител. Разнесе се чудовищен гръм, за момент и тримата оглушаха. Кучетата в далечината се разлаяха.
Усмихнат, Барис започна да размотава алуминиевото фолио от стиропора. Очевидно се забавляваше.
— Страхотен заглушител — каза Чарлз Фрек, чудейки се кога ще се появи полицията. Цяла хайка полицейски коли.
— Този път звукът по-скоро се усили — обясни Барис, показвайки на Фрек и Лъкман обгорени части от стиропора. — Но почти успях. По принцип съм на прав път.
— Колко струва този пистолет? — попита Чарлз Фрек. Никога не беше притежавал свой пистолет. Няколко пъти бе имал ножове, но винаги му ги крадяха. Веднъж дори му го открадна едно момиче, докато той беше в банята.
— Не много — отвърна Барис. — Пистолетите втора ръка като този струват около трийсет долара.
Той подаде оръжието на Фрек, който се отдръпна уплашено назад.
— Ще ти го продам — каза Барис. — Наистина трябва да имаш в себе си пистолет, за да се пазиш от злосторници.
— Навсякъде е пълно с такива — каза Лъкман със своята иронична усмивка. — Оня ден прочетох в „Лос Анджелис таймс“, че подаряват радиоприемник на онзи, който напакости най-успешно на Фрек.
— Ще ти дам в замяна на него тахометър „Брог-Уорнър“ — каза Фрек.
— Този, който открадна от гаража на оня пич от другата страна на улицата? — попита Лъкман.
— Да, но вероятно пистолетът също е откраднат — отвърна Чарлз Фрек. Той смяташе, че в повечето случаи всичко, което има някаква стойност, първоначално е било откраднато от някого и кражбата му е доказателство за неговата ценност. — Всъщност момчето от другата страна на улицата първо открадна тахометъра. Той вероятно е сменил собственика си петнайсетина пъти. Имам предвид, че наистина е един много хубав тахометър.
— А ти откъде знаеш, че оня пич го е откраднал? — попита Лъкман.
— По дяволите, човече, та той има осем тахометъра в гаража си, всичките окачени на стената. По какъв друг начин може да се е сдобил с тях, с толкова много, имам предвид? Кой купува осем тахометъра?
Лъкман се обърна към Барис и каза:
— Мислех, че си зает с работата по цефскопа. Оправи ли го вече?
— Не мога да работя денонощно по него, без никаква почивка — страшно сложно е — отговори Барис. — Трябва да си почивам.
Той отряза още едно парче от стиропора с някакъв специален модел джобно ножче.
— Следващия път ще стане абсолютно безшумно…
— Боб мисли, че работиш по цефскопа — каза Лъкман. — Сега си лежи в леглото и си мисли, че е така, докато ти тук стреляш с пистолета. Не се ли разбрахте с Боб да компенсираш по този начин дълга от неплатени наеми, които имаш да му изплащаш?
— Също като хубавата бира — каза Барис, — сложната, прилежна поправка на повредена електронна апаратура…
— Само разкарай великия единайсетцентов заглушител по-далече от нас — каза Лъкман и се оригна.
„Аз бях дотук“ — мислеше си Робърт Арктър.
Той лежеше по гръб, сам в полутъмната си спалня, и гледаше втренчено в тавана. Под възглавницата му беше неговият специален 32-калибров полицейски пистолет. При звука на изстрела от 22-калибровия пистолет на Барис в задния двор той инстинктивно беше измъкнал собственото си оръжие изпод леглото и го бе оставил на място, където да му е под ръка. Сигурен ход срещу всяка опасност; той дори не го беше направил съзнателно.