Зачуди се какъв ли е бил Джери преди. Не го познаваше от много отдавна. Чарлз Фрек твърдеше, че навремето Джери си е бил съвсем наред. Арктър си каза, че трябва да види това, за да го повярва.
„Може би е редно да кажа на Ханк за саботирането на моя цефскоп — помисли си той. — Сигурно те веднага ще разберат какво означава това. Но с какво могат да ми помогнат? В работа като тази рискът е неизбежен.“
Работата не си струваше. Не си струваше и за всичките пари на шибаната планета. Но парите не са всичко. Веднъж Ханк го бе попитал: „Как се реши да работиш това?“ Какво знае за истинските си мотиви всеки човек, който работи някаква работа? Скука, вероятно — желание нещо да се случи. Скрита неприязън към всички хора наоколо, всичките му приятели, дори към момичетата. Или ужасната причина: да наблюдаваш човешко същество, което си обичал дълбоко, което наистина ти е било близко, което си прегръщал и с което си спал и си се целувал и за което си се безпокоял и си му помагал и най-вече си му се възхищавал — да виждаш как то изгаря отвътре, откъм сърцето. Докато не започне да щрака и трака като насекомо, да повтаря едно и също изречение отново и отново. Като развалена грамофонна плоча.
…Знам, че ако взема само още една доза…
„Ще бъда наред — помисли си той. — И вече казвам това, също като Джери Фабин, когато три четвърти от мозъка му още работеха…“
…Знам, че ако взема само още една доза, мозъкът ми ще се оправи.
В съзнанието му се появи картина: мозъкът на Джери Фабин като повредената инсталация на цефалохромоскопа; срязани, скъсани, свързани накъсо проводници, счупени платки, дим и миризма на изгоряло. И някой седи там с волтметър, проверява веригата и мърмори: „Боже мой! Много от резисторите и кондензаторите трябва да се сменят…“ и така нататък. И най-накрая от Джери Фабин започва да излиза само бучене. И се отказват да се занимават с него.
А в гостната на Боб Арктър неговият хилядадоларов, направен по поръчка цефскоп, след като уж е поправен, започва да прожектира върху стената надпис, изписан със сиви ситни букви:
ЗНАМ, ЧЕ АКО ВЗЕМА САМО ОЩЕ ЕДНА ДОЗА…
След което изхвърлят цефскопа, така повреден, че не може да се поправи, и Джери Фабин, така повреден, че не може да се поправи, в една и съща боклукчийска кофа.
Арктър се запита кой ли всъщност се нуждае от Джери Фабин? Освен може би самият Джери Фабин, който веднъж си беше въобразил, че е проектирал и направил девет фута висок четириъгълен телевизор за подарък на свой приятел, и когато го попитаха как ще пренесе толкова голямо и тежко нещо от гаража си в къщата на приятеля си, той отговори: „Няма проблем, човече, само ще го сгъна, монтирал съм няколко панти, ще го сгъна, ще го пакетирам и ще му го изпратя.“
„Така или иначе — помисли си Боб Арктър, — сега не трябва да чистим къщата от спящи листни въшки преди идването на Джери.“ Стана му смешно. Веднъж те измислиха психиатрично обяснение за появата на листните въшки на Джери. По-точно Лъкман го измисли, защото го биваше в това, беше забавен и остроумен. Според обяснението, корените на проблема, естествено, лежаха в детството на Джери Фабин. Прибира се, значи, малкият Джери Фабин вкъщи след първия си учебен ден, с малките си учебници в ръка, подсвирква си радостно, а там, в трапезарията, до майка му, седи огромна листна въшка, висока около четири фута. Майката на Джери гледа листната въшка с обожание.
— Какво става? — пита малкият Джери Фабин.
— Това тук е по-големият ти брат — отвръща майка му, — когото досега не си виждал. Той дойде да живее с нас. Аз го обичам повече от теб. Той може да прави много неща, които ти не можеш.
И оттогава насетне родителите на Джери Фабин непрекъснато го сравняват унизително с по-големия му брат, листната въшка. Разбира се, докато двамата растат, Джери постепенно развива комплекс за малоценност. След като завършват гимназия, той отива да работи на бензиностанция, а брат му го приемат в колеж със стипендия. После брат му, листната въшка, става известен доктор или учен и печели Нобелова награда. Джери продължава да сменя гуми на бензиностанцията срещу долар и половина на час. Майка му и баща му никога не престават да му напомнят за това. Те все казват:
— Само ако можеше да си като брат си.
Най-накрая Джери избягва от къщи. Но подсъзнателно вярва, че листната въшка го превъзхожда. Първоначално си въобразява, че е в безопасност, но тогава започва да вижда листни въшки навсякъде по косата си и из къщата, защото комплексът му за малоценност довежда до някакъв вид сексуална вина, за която той се самонаказва чрез листните въшки…