Сега обаче историята не изглеждаше смешна. Сега, след онази нощ, в която откараха Джери по молба на собствените му приятели. Всички те, които бяха заедно с него тогава, бяха решили да постъпят така, не можеха да го отложат или да го избегнат. Същата нощ Джери беше барикадирал вратата на къщата си с всички проклети вещи, които му бяха попаднали — около деветстотин фунта най-различни вехтории, включително диваните, креслата, хладилника и телевизора, и после им каза, че отвън има гигантска свръхинтелигентна листна въшка от друга планета, която се опитва да влезе и да го изнасили. И по-късно ще долетят много други, дори той да се справи с онази. Тези извънземни листни въшки са много по-умни от хората и ако се наложи, могат да преминават направо през стените, показвайки по този начин истинските си скрити способности. И за да се предпази от тях колкото се може по-дълго време, той трябва да напълни къщата с цианиден газ, и точно това се кани да направи. По какъв начин ли? Вече е затворил херметично всички прозорци и врати. И сега възнамерява да пусне водата в кухнята и банята и да наводни къщата. А цистерната в гаража е пълна не с вода, а с цианид. Той знае това отдавна и го пази за краен случай. Те всички ще загинат, но няма да пуснат свръхинтелигентните листни въшки вътре.
Приятелите му позвъниха в полицията, полицаите разбиха входната врата и откараха Джери в психиатричната клиника. Последното нещо, което им каза Джери, беше: „Донесете ми нещата после… Да не забравите новото ми яке с мънистото на гърба.“ Току-що го беше купил и много го харесваше. Това беше дрехата, която харесваше най-много — всички останали смяташе за заразени.
„Не — помисли си Боб Арктър, — сега това не изглежда смешно“. Чудеше се как изобщо някога е било смешно. Може би от страх — ужасния страх, който изпитваха всички те през последните седмици, докато бяха около Джери. Понякога нощем Джери им говореше и обикаляше из къщата с ловджийска пушка, усещайки присъствието на врага. Готов да стреля пръв, преди да го улучат.
„А сега — помисли си Боб Арктър, — аз си имам враг. Или поне попаднах на следите му, на знаците, останали от присъствието му. Друга лепкава пълзяща твар във финалната фаза на развитието си, като при Джери. И когато тази гад във финалната фаза на развитието си нанесе удара си, наистина те прегазва. По-лошо от някой форд, рекламиран по телевизията в прайм тайма.“
На вратата на спалнята му се почука.
Арктър докосна пистолета под възглавницата си и каза:
— Да?
Чу гласът на Барис да казва нещо неясно.
— Влез — рече Арктър. Пресегна се и включи нощната лампа.
Барис влезе. Очите му сияеха.
— Още ли не спиш?
— Събудих се от някакъв сън — отвърна Арктър. — Религиозен сън. В него имаше страхотен гръм и внезапно небесата се разтвориха и се появи Господ, и Неговият глас се стовари върху мен… Какво, по дяволите, ми каза? А, да… „Ядосан съм ти, сине мой“. Беше намръщен. Аз се разтреперих, погледнах нагоре и попитах: „Какво съм направил, Господи“? А Той каза: „Пак не си сложил капачката на тубата с пастата за зъби“. И тогава осъзнах, че това е бившата ми жена.
Барис седна, сложи ръце на коленете си и прокара длани по кожените си панталони, тръсна глава и погледна Арктър. Явно беше в страшно добро настроение.
— Е — делово съобщи той, — разполагам с първоначална теория за личността, която злонамерено е повредила цефскопа ти и може да го направи отново.
— Ако искаш да кажеш, че това е бил Лъкман…
— Слушай — каза Барис, клатейки се възбудено напред-назад. — К-к-какво ще кажеш, ако ти съобщя, че предвиждах от няколко седмици, че наш домашен уред ще бъде сериозно повреден, особено ако е скъп и труден за ремонтиране? Според моята теория това трябваше да се случи. И сега теорията ми се потвърди!
Арктър не сваляше поглед от него.
Барис се облегна бавно назад в креслото и отново се усмихна спокойно и сияйно.
— Ти… — каза той, посочвайки Арктър с пръст.
— Мислиш, че съм го направил аз? — попита Арктър. — Че съм потрошил своя собствен цефскоп, който не е застрахован?
В него се надигнаха отвращение и ярост. Беше късно през нощта, той се нуждаеше от сън.
— Не, не — бързо каза Барис. Изглеждаше натъжен. — Ти гледаш човека, който го е направил. Който е развалил цефскопа ти. Това беше цялото изречение, което исках да кажа, но ти ме прекъсна.
— Ти ли го направи? — попита смаяно Арктър, гледайки Барис, чиито очи блестяха с някакво неясно тържество. — Защо?
— Имам предвид, че според моята теория аз съм го направил — отвърна Барис. — Очевидно под влиянието на постхипнотично внушение. С блокиране на паметта, така че после да не си спомням нищо.