Дългата щанга лежеше безполезно сред останалите технически блокове, запорният й пръстен си беше на мястото.
— Ето защо педалът на газта не се е вдигнал нагоре, след като си махнал крака си. Обаче… — Той огледа карбуратора внимателно и се намръщи, така че изкуствените му зъби се показаха. — На карбуратора трябва да има ограничител. За да може, ако щангата се счупи…
— Как така се е счупила? — прекъсна го Арктър. — Не трябва ли да е много здраво закрепена? Как е могла да се счупи?
Барис продължи, сякаш изобщо не го беше чул:
— …Ако щангата по някаква причина се счупи, двигателят трябва да намали оборотите до празен ход. А вместо това те се вдигнаха максимално. — Той се наведе напред, за да види по-добре карбуратора. — Този винт е отвъртян. Винтът за празен ход. Ето защо оборотите са започнали да се увеличават, вместо да намаляват.
— По какъв начин е станало? — попита Лъкман на висок глас. — Може ли този винт да се отвърти случайно?
Без да отговаря, Барис извади джобното си ножче, отвори малкото острие и започна бавно да навива винта. Броеше на глас. Винтът направи двайсет оборота.
— За да се разхлаби запорният пръстен — каза той — и да се монтира гайката, която крепи щангата на акселератора, е необходим специален инструмент. Даже два. Предполагам, че могат да се закрепят за около половин час. Аз имам необходимите инструменти в куфарчето си.
— Куфарчето с инструментите ти е вкъщи — напомни му Лъкман.
— Да — кимна Барис. — В такъв случай ще трябва да отидем до най-близката бензиностанция и да вземем назаем техните инструменти, или да извикаме ремонтната им кола. Предлагам да ги извикаме тук, защото трябва да се прегледа внимателно всичко, преди отново да се подкара колата.
— Хей, човече — каза на висок глас Лъкман, — дали това е станало случайно, или е направено умишлено? Като с цефскопа?
Барис се замисли, продължавайки да се усмихва мрачно-лукаво.
— Не мога да кажа със сигурност. Злонамерен саботаж срещу колата, повреда, която да предизвика инцидент… — той погледна към Арктър, очите му не се виждаха зад зелените стъкла. — Едва не катастрофирахме. Ако оня корвет се движеше малко по-бързо… Почти сигурно е, че нямаше да ни се размине. Трябваше да изключиш двигателя веднага щом разбра какво се случва.
— Изключих колата от скорост — каза Арктър. — Веднага щом осъзнах какво се случва. За секунда не можех да съобразя нищо.
„Ако се беше случило със спирачките — помисли си той, — ако бяха отказали те, щях да реагирам веднага, добре знам какво да направя. А това беше толкова… неочаквано.“
— Някой го е направил умишлено — каза Лъкман високо. Той се заразхожда в кръг, побеснял, размахвайки юмруци. — МРЪСНИК! За малко да пукнем. Едвам се отървахме, мамка му!
Барис, застанал откъм страната на магистралата, така че да го виждат всички от многобройните преминаващи коли, извади малка рогова кутия за емфие, пълна с хапчета смърт, и взе няколко. Подаде кутийката на Лъкман, който също си взе таблетки и на свой ред я подаде на Арктър.
— Може би точно това ни прецаква — каза Арктър, отказвайки ядосано. — Размътва ни мозъците.
— Дрогата не може да отвърти щангата на акселератора и ограничителя на карбуратора — каза Барис, все още държейки кутийката протегната към Арктър. — По-добре си вземи поне три — първокачествени са, но слаби. Разредени са с малко метедрин.
— Прибери шибаната кутийка — каза Арктър. Чуваше в ума си пеене на висок глас, някаква страховита музика, и сякаш реалността около него пропадаше. Сега всичко — и бързо движещите се коли, и двамата мъже, и собствената му кола с отворения й капак, миризмите и пушекът, ярката и гореща обедна светлина — всичко сякаш беше гранясало, като че ли светът се разлагаше. Постепенно нещо опасно, гнило и вонящо, се промъкваше в гледката, звуците и миризмите. Арктър се почувства зле, затвори очи и потрепера.
— Какво надушваш? — попита го Лъкман. — Някаква улика ли, човече? Някаква миризма от двигателя, която…
— Кучешки лайна — каза Арктър. Усещаше вонята, идваща откъм двигателя. Приведе се напред, помириса и я усети още по-силно и безпогрешно. „Странно — помисли си. — Гадно и отвратително.“
— Усещате ли миризмата на кучешки лайна? — попита той Лъкман и Барис.
— Не — каза Лъкман, без да откъсва поглед от него. После се обърна към Барис и го попита: — Имаше ли някакви халюциногени в таблетките ти?
Барис поклати глава, усмихвайки се.
Наведен над горещия двигател и вдишвайки вонята на кучешките лайна, Арктър разбираше, че това е илюзия. Всъщност нямаше такава миризма. Но продължаваше да я усеща. А после видя, размазано по целия двигател, особено отдолу по цилиндрите, някакво тъмнокафяво отвратително вещество. „Масло — помисли си, — разляло се масло. Изтекло е отнякъде. Може би уплътнителите са се спукали.“ Но той трябваше да се пресегне и да докосне веществото, за да бъде сигурен, за да потвърди своето рационално предположение. Пръстите му докоснаха лепкавата кафява маса и се отдръпнаха. Беше мушнал ръката си в кучешки изпражнения. Всички блокове на двигателя, всички проводници бяха покрити с кучешки лайна. Арктър осъзна, че и топлоизолационната преграда е покрита с тях. Вдигна поглед и ги видя и върху звукоизолационния материал на капака. Смрадта го зашемети, той затвори очи и се разтрепери.