Лъкман се обади:
— Чудя се какво ли става вкъщи, след като цял ден не сме били там. Знаеш ли, Боб, явно някой се опитва да ти причини големи неприятности. Надявам се като се приберем къщата още да си е на мястото.
— Да — отвърна Арктър. — Опитвам се да не мисля за това. Така и не успяхме да наемем цефскоп.
Установи, че гласът му звучи вяло и апатично.
— Аз не бих се безпокоил чак толкова — изрече Барис неочаквано бодро.
— Така ли? — попита Лъкман раздразнено. — Господи, а ако са разбили къщата и са ограбили всичко, каквото имаме? Тоест всичко, което притежава Боб? Или са убили, или осакатили животните? Или…
— Оставил съм малка изненада за всеки, влязъл в къщата в наше отсъствие — отвърна Барис. — Подготвих я рано сутринта… Доста поработих, докато направя всичко. Електронна изненада.
— Каква е тази електронна изненада? — попита рязко Арктър, опитвайки се да скрие безпокойството си. — Това е моята къща, Джим, и ти не можеш да монтираш…
— Спокойно, спокойно — отвърна Барис. — Както биха казали нашите немски приятели — leise14. Което означава: давай го по-спокойно.
— Какво си направил?
— Ако входната врата се отвори по време на отсъствието ни — каза Барис, — моят касетофон ще започне да записва. Скрил съм го под дивана. Има лента за двучасов запис. Сложил съм три универсални микрофона „Сони“ на три различни…
— Трябваше да ме предупредиш — каза Арктър.
— А ако влязат през някой от прозорците? — попита Лъкман. — Или през задния вход?
— За да увелича шанса да влязат през входната врата — продължи Барис, — а не по някой по-необичаен начин, предвидливо я оставих отключена.
След кратка пауза Лъкман започна да се хили.
— Предвиди ли, че може да не знаят, че е отключена? — попита Арктър.
— Оставих бележка.
— Майтапиш се.
— Да — каза Барис след малко.
— Мамка му, наистина ли се майтапиш, или не? — попита Лъкман. — С теб не може да се говори. Майтапи ли се той, Боб?
— Ще видим като се приберем — отвърна Арктър. — Ако на вратата има бележка и е отключено, ще знаем, че не се майтапи.
— Те могат да свалят бележката — каза Лъкман, — а после да ограбят всичко, да изпочупят къщата и накрая да заключат вратата. И така няма да разберем. Никога няма да разберем. Със сигурност. Няма как.
— Разбира се, че се шегувам! — изрече Барис енергично. — Само психар може да направи такова нещо — да остави къщата си отключена, с бележка на входната врата!
Арктър се обърна към него и попита:
— Какво написа на бележката, Джим?
— До кого беше бележката? — присъедини се към него Лъкман. — Дори не знаех, че умееш да пишеш.
Барис отговори превзето:
— Написах: „Дона, влез, вратата е отключена. Ние…“
Той млъкна за момент и после продължи, вече с нормален тон:
— Бележката беше за Дона.
— Той го е направил — каза Лъкман. — Наистина го е направил. Всичко това.
— По такъв начин, Боб — каза Барис, отново с приповдигнат тон, — ние ще узнаем кой е направил всичко това. Много важно е да го узнаем.
— Освен ако не откраднат касетофона, след като откраднат дивана — каза Арктър.
Съобразяваше трескаво какви проблеми всъщност щеше да създаде тази поредна детинщина на непризнатия гений на електрониката. „По дяволите — реши той, — те ще намерят микрофоните през първите десет минути и те ще ги отведат до касетофона. Знаят много добре какво да правят. Ще изтрият лентата, ще я превъртят, ще я оставят така, ще оставят вратата незаключена и бележката на нея. Всъщност може би незаключената врата ще улесни работата им. Проклетият Барис! Сигурно е забравил да пъхне щепсела на касетофона в контакта. Разбира се, ако го намери изключен…
Тогава той ще разбере, че някой е бил там — осъзна Арктър. — Ще ни го натяква дни наред. Че някой е влизал, намерил е устройството му и хитро го е изключил. Така че, ако го намерят изключено, надявам се да го включат и освен това да го нагласят правилно. Всъщност това, което трябва да направят, е да тестват цялата му система за подслушване, както тестват своята, да се уверят, че функционира перфектно и тогава да я заредят отново без никакъв запис вътре, за да се задейства когато някой друг — например те самите — влезе в къщата. Защото иначе Барис винаги ще има подозрения.“