Докато караше, той продължи теоретичния анализ на ситуацията чрез един добре познат пример. Бяха му го преподавали по време на обучението му в полицейската академия. Или го беше прочел в някой вестник.
Бележка. Една от най-ефективните форми на индустриален или военен саботаж се състоеше в повреди, за които никога не можеше да се докаже със сигурност, че са умишлени. Това беше нещо като невидимо политическо движение, за което не се знае дали съществува изобщо. Ако намериш в колата си бомба, това означава наличието на враг. Ако обществена сграда или щабквартира на политическа сила бъдат взривени, тогава е налице политически враг. Но ако възникне някоя случайност или серия от случайности, ако оборудването просто откаже да функционира, особено ако това стане постепенно, за дълъг период от време, с множество дребни повреди и засечки — тогава жертвата, независимо дали е отделна личност, партия или държава, дори и не помисля да се защити.
„Всъщност — размишляваше Арктър, докато караше съвсем бавно по магистралата — човек започва да си мисли, че е станал параноик и всъщност няма врагове. Започва да се съмнява в себе си. Колата му се е строшила — просто е имал лош късмет. И приятелите му се съгласяват с това. Но той се съмнява. Което му вреди още повече, отколкото някоя реална опасност. Това продължава дълго време. Човекът, или хората, които се опитват да му навредят, продължават да се намесват от време на време. Междувременно, ако жертвата открие кои са те, има добър шанс да се справи с тях — по-добър, отколкото ако го застрелят с пушка с оптически мерник. Това е неговото предимство.“
Той знаеше добре, че всяка нация в света обучава множество агенти и ги изпраща някъде — да разхлабят някой болт на едно място, да отвъртят винт другаде, да прекъснат кабел или да запалят малък пожар, да затрият някой документ… Малки приключения. Парче дъвка в ксерокс машината на някое държавно учреждение може да унищожи незаменим и жизненоважен документ. Да съсипе оригинала, вместо да го копира. Излишъкът от сапун и тоалетна хартия, както беше добре известно на радикално настроените хипита от шейсетте години, може да запуши цялата канализация на някоя офис сграда и да накара всичките й обитатели да я напуснат за цяла седмица. Топче нафталин в бензиновия резервоар на колата изкарва двигателя от строя две седмици по-късно, когато тя е в друг град и не е останало замърсено гориво, което да се анализира. Радио– или телевизионна станция може да престане да работи при срязването на някой проводник или захранващ кабел. И така нататък.
Много от аристократичните социални класи на миналото са използвали за целта помощта на градинарите и домашните прислужнички — счупена ваза, изпуснато безценно бижу…
— Защо направи това, Растъс Браун?
— Аз… ъъъ, забравих, госпожа…
И нищо не може да се направи, или твърде малко. Нито от богатия аристократ, нито от политическия писател, недолюбван от режима, нито от малката нова нация, размахала юмрук срещу САЩ или Русия…
Веднъж съпругата на американския посланик в Гватемала се похвалила публично, че нейният въоръжен с пистолет съпруг е свалил лявото правителство в тази малка държава. След въпросния груб гаф посланикът загубил работата си и бил преместен в малка азиатска държава, и докато карал спортната си кола, внезапно установил, че бавно каращ камион преминава от съседното платно право срещу него. Секунда по-късно от посланика не останало нищо. Пистолетът му и това, че зад гърба му стои ЦРУ, изобщо не му помогнало. Жена му написала не едно стихотворение по този повод.
— Оу, какво стана? — сигурно е възкликнал собственикът на камиона пред местните власти. — Как се случи така? О!
„Или както направи бившата ми съпруга“ — спомни си Арктър. По това време той работеше като инспектор в застрахователна компания („Пият ли много съседите ви откъм хола?“) и тя негодуваше, че пише отчети до късно през нощта вместо да трепери от възторг пред нейната красота. Към края на техния съвместен живот тя се беше научила на много номера по време на нощната му работа, като например да си изгори ръката с цигарата, да й влезе нещо в окото, да изчисти прахта в кабинета му или безкрайно дълго да търси някакъв дребен предмет около пишещата му машина. Отначало той неохотно спираше работа и покорно се отдаваше на възторжен трепет пред красотата й. Но когато удари главата си в кухненския шкаф, докато изваждаше машината за пуканки, намери по-добро решение.
— Ако са убили животните ни — мърмореше Лъкман, — ще ги взривя. Ще ги пипна всичките. Ще наема професионалист от Лос Анджелис, от бандата на Пантерите.