— Може би са дошли специално, за да ни подхвърлят дрога в къщата? — каза Барис. — И после да се обадят в полицията. Да ни натопят. Може да са скрили дрогата; например в телефона или в отдушниците. Трябва да огледаме цялата къща и да изчистим всичко, преди да се обадят в полицията. Сигурно разполагаме само с часове.
— Провери розетките по стените — каза Лъкман. — Аз ще се заема с телефона.
— Чакай! — каза Барис, вдигайки ръка. — Ако ни видят, че тършуваме точно преди акцията…
— Каква акция? — попита Арктър.
— Ако сега се хвърлим презглава да търсим наркотиците — обясни Барис, — не можем да твърдим — макар че е истина, — че не знаем нищо за тях. Ще ни пипнат точно когато ги намерим. Може това да е част от плана им.
— Мамка му! — изрече Лъкман ядосано и се стовари върху дивана. — Мамка му, мамка му, мамка му! Нищо не можем да направим. Вероятно са скрили дрогата на хиляди места и никога няма да намерим всичко. Загазихме.
Той погледа Арктър безпомощно.
— Загазихме!
Арктър се обърна към Барис и попита:
— А какво става с електронната ти система, свързана с входната врата?
Беше забравил за това. Както и Барис, очевидно. А също и Лъкман.
— Да, там трябва да има много важна информация — каза Барис. Отиде до дивана, клекна, пресегна се отдолу, изсумтя и измъкна малък пластмасов касетофон.
— Това ще ни каже много неща… — започна той, но после се намръщи. — Е, в края на краищата може и да се окаже, че информацията не е толкова важна.
Пъхна щепсела в контакта и остави касетофончето на масичката за кафе.
— Ние вече знаем най-важното, че някой е идвал по време на нашето отсъствие. Това беше главната задача.
Последва мълчание.
— Обзалагам се, че мога да отгатна — каза Арктър.
— Първото нещо, което са направили, когато са влезли — каза Барис, — е било да го изключат. А аз го бях оставил включен. А вижте — сега е изключен. Така че, макар и аз…
— Нищо ли не е записал? — попита Лъкман, разочарован.
— Направили са всичко бързо — каза Барис. — Преди и един инч от лентата да мине през записващата глава. Това, между другото, е много хубаво касетофонче, „Сони“. Има отделни глави за прослушване, изтриване и запис, както и „Долби“ система за намаляване на шума. Купих го евтино на една разпродажба. Досега не ми е създавало никакви проблеми.
— Нещо незаменимо за душата — каза Арктър.
— Абсолютно — съгласи се Барис, докато се настаняваше в креслото и се облягаше назад, сваляйки слънчевите си очила. — В момента нямаме друго средство, за да разберем какви са плановете им. Знаеш ли, Боб, мисля, че можеш да направиш едно нещо, въпреки че ще отнеме време.
— Да продам къщата и да се преместя — каза Арктър.
Барис кимна.
— Дявол да го вземе! — възрази Лъкман. — Това е нашият дом.
— Колко струват сега къщи като тази в нашия район? — попита Барис, сключвайки ръце зад тила си. — Лихвеният процент се е покачил. Може и да спечелиш от тази работа, Боб. От друга страна, при бърза продажба може да претърпиш загуба. Но, Господи, Боб, против теб действат професионалисти!
— Познавате ли добър агент по продажби на недвижима собственост? — обърна се Лъкман към двамата.
— Винаги се интересуват от причината за продажба — отбеляза Арктър. — Какво ще им кажем?
— Да, не можем да им кажем истината — съгласи се Лъкман. — Бихме могли да им кажем…
Той се замисли, докато мрачно пиеше бирата си.
— Нищо не мога да се сетя. Барис, каква причина да изтъкнем?
— Просто ще им кажем, че из цялата къща са скрити наркотици, и тъй като не знаем къде са, сме решили да се преместим и нека новият собственик се мъчи вместо нас.
— Не — възрази Барис. — Не мисля, че можем да си позволим да кажем такова нещо. Предлагам да кажеш, Боб, че си почнал нова работа.
— И къде му е новата работа? — попита Лъкман.
— В Кливлънд — каза Барис.
— Мисля, че трябва да им кажем истината — настоя Арктър. — Всъщност, можем да пуснем обява в „Ню Йорк таймс“: „Модерна къща с три големи стаи с висококачествена дрога, скрита навсякъде. Стойността на дрогата влиза в цената“.
— Ще започнат да ни звънят и да ни питат каква е дрогата — възрази Лъкман. — А ние не знаем. Може да е всякаква.
— Освен това ще се интересуват какво е количеството — обади се Барис. — Сериозните купувачи няма начин да не се заинтересуват колко дрога има тук.
— Да — каза Лъкман. — Възможно е да има унция трева или пък фунтове хероин.
— Предлагам — каза Барис — да се обадим на Отдела за борба с наркотиците, да им обясним ситуацията и да ги помолим да дойдат и да приберат дрогата. Да претърсят къщата, да я намерят и да се погрижат за нея. Защото, нека бъдем реалисти — наистина няма време да се продаде къщата. Проучвал съм как стоят нещата в подобна ситуация от гледна точка на закона, и в повечето литература пише…