— Ти си луд! — каза Лъкман и го изгледа, сякаш вижда някоя от листните въшки на Джери. — Да се обадим на Отдела за борба с наркотиците? Тука за нула време ще се напълни с агенти…
— Това е най-доброто, на което можем да се надяваме — продължи Барис спокойно — и ще минем през детектор на лъжата, за да докажем, че не знаем какво е скрито тук и къде е скрито. То е тук без наше знание и разрешение. Ако им кажеш това, Боб, те ще те оправдаят. — След кратка пауза добави: — Евентуално. След като всички факти се изяснят от съда.
— Но от друга страна — каза Лъкман, — ние имаме свои собствени скривалища. Ние знаем къде са те и какво сме слагали там. Означава ли това, че сме готови да изпразним собствените си скривалища? И ако пропуснем някое? Дори едно? Господи, това е ужасно!
— Нямаме никакъв изход — каза Арктър. — Явно сме им в кърпа вързани.
От съседната стая излезе Дона Хоторн. Носеше къси до коленете панталони, косата й беше разрошена, а лицето — подпухнало, явно беше спала.
— Прочетох бележката и влязох — каза тя. — Почаках ви малко и после заспах. На бележката не пишеше кога ще се върнете. Защо се бяхте развикали? Господи, колко сте нервни. Събудихте ме.
— Ти ли пуши трева тук? — попита я Арктър. — Преди да заспиш?
— Разбира се — каза тя. — Иначе нямаше да мога да заспя.
— Този фас е на Дона — каза Лъкман. — Дай й го.
„Господи — помисли си Боб Арктър. — Бях затънал във всичко това, точно колкото и те. Затънали бяхме заедно“. Тръсна глава, потрепера и примигна. „Въпреки нещата, които знам — продължи размислите си той, — аз продължавах да съм затънал сред тази лудост и параноя заедно с тях, виждах всичко по начина, по който го виждаха те — размито. Отново е мрачно — мракът, който обгръща тях, обгръща и мен. Мракът обгръща целия този илюзорен свят, в който блуждаем.“
— Ти ни спаси — каза той на Дона.
— От какво? — попита тя, озадачена и сънена.
„Не това, което съм аз — помисли си той, — и не това, което знам, ни отърва днес, а това момиче — то ни спаси и тримата. Дребното чернокосо момиче със смешните дрехи, за което докладвам, което лъжа и с което се надявам да спя… Друга лъжлива и шибана реалност, която се върти около това секси момиче, рационална гледна точка, която внезапно ни върна на земята. Какво ли щеше да стане с нас иначе? Ние и тримата бяхме затънали. И то не за първи път. Дори не за първи път в днешния ден.“
— Не бива да оставяте къщата отключена — каза Дона. — Можеха да ви ограбят и вие щяхте да сте си виновни. Големите застрахователни компании казват, че не плащат, когато някой остави вратата или прозореца отключен. Това е главната причина, поради която влязох, като видях бележката. Когато вратата е отключена, трябва да има човек тук.
— Откога си тук? — попита я Арктър. Може би тя беше прекъснала слагането на апаратурата. А може би не. Най-вероятно не.
— От около трийсет и осем минути. — Лицето й се проясни. — Боб, донесох книгата за вълците, искаш ли да я видиш? Има много гадости в нея, ако ме разбираш…
— В живота има само гадости и нищо друго — каза Барис, по-скоро на себе си. — Гадости, които водят към гроба. И това важи за всичко и всички.
— Правилно ли чух, че искаш да продадеш къщата? — обърна се Дона към Арктър. — Или съм го сънувала? Не съм много сигурна, това което чух, звучеше странно и шантаво.
— Всички сме го сънували — отвърна Арктър.
„Ако наркоманът е последният, който разбира, че е наркоман, то може би всеки човек последен разбира какво точно е имал предвид когато е казал нещо“ — помисли си той. Чудеше се колко от нещата, които Дона го е чула да казва, са били сериозно негово намерение. Чудеше се каква част от безумието през този ден — неговото собствено безумие — беше реалност, или бе само резултат от контакта му с откачени, от откачената ситуация? Във всеки случай, за него гледната точка на Дона беше еталон за реалност. Тя беше задала естествен за нея въпрос. Как му се искаше да може да й отговори.
7
На следващия ден Фред, облечен в калейдоскопния си костюм, се появи в управлението, за да чуе информацията за монтирането на подслушвателната апаратура.
— В сградата са монтирани шест холокамери. Засега смятаме, че ще са достатъчни. Те предават информацията в сигурен апартамент, който се намира по-нататък по улицата от къщата на Арктър, в същия квартал — обясняваше Ханк над план на къщата на Боб Арктър, разтворен върху металната маса помежду им. Фред усети как го побиват тръпки, но само за миг. Взе листа и проучи местоположението на камерите, всяка от които беше в различна стая, така че всичко да бъде под наблюдение и да се подслушва.