— Защо не вземете просто да пращате някого в униформа веднъж месечно в къщата? — каза Фред. — И той да казва: „Добро утро! Идвам да поправя подслушвателните устройства, монтирани в къщата ви, в телефона ви и в колата“. Може Арктър да плати сметката.
— Тогава Арктър вероятно ще се скрие и после просто ще изчезне.
Фред се обади от вътрешността на калейдоскопния си костюм:
— Ако наистина крие толкова много. А това не е доказано.
— Арктър може би наистина крие много. Получихме нова информация за него и сега я анализираме. На практика вече няма никакво съмнение, че е двойствен. Той е фалшив човек. Така че го наглеждай, докато съберем достатъчно доказателства, за да го арестуваме и да го приберем на топло.
— Искате да му подхвърлите наркотици?
— Ще обсъдим този въпрос по-късно.
— Мислите ли, че заема високо място в йерархията на… знаете, СС Агенцията?
— Това, което ние мислим, няма никакво значение за твоята работа — каза Ханк. — Ние оценяваме, ти докладваш своите собствени заключения. Казвам ти това не за да те унижа, просто ние имаме много информация, с която ти не разполагаш. Безброй снимки, вкарани в базите данни.
— Арктър е обречен — каза Фред, — ако е виновен в нещо. А по думите ви усещам, че е.
— Ще му открием досие много скоро — отвърна Ханк. — И тогава ще можем да го приберем за всеобща радост.
Фред запомни грижливо адреса и номера на апартамента и изведнъж си спомни, че е виждал двойка млади наркомани неотдавна от време на време да влизат и излизат от сградата. Явно ги бяха арестували и сега използваха апартамента им за тази цел. Той ги харесваше. Момичето имаше дълга сламеножълта коса и не носеше сутиен. Веднъж преминаваше с колата си покрай нея, докато тя мъкнеше тежка пазарска чанта, и й предложи да я закара. Тогава поговориха. Тя беше жизнена, красива и плаха. Отказа му. Сега той разбираше защо. Вероятно и двамата са притежавали наркотици. А може и да са били дилъри. От друга страна, ако властите са имали нужда от апартамента, обвинението за притежание на наркотици винаги върши работа.
Запита се за какво ли ще бъде използвана от властите разхвърляната, но голяма къща на Боб Арктър, когато той бъде арестуван? Най-вероятно за още по-голям център за обработка на информацията.
— Къщата на Арктър ще ти хареса — каза той на глас. — Занемарена и мръсна е, както при всички наркомани, но е голяма. С хубав двор и много зеленина.
— Същото ни докладва и екипът, монтирал апаратурата. Има някои отлични възможности.
— Какво са докладвали? Че „има някои отлични възможности“, така ли? — Гласът от калейдоскопния костюм звучеше високо, но монотонно, което го вбесяваше. — Това ли казаха?
— Да, една от възможностите е много очевидна: гостната има изглед към кръстовището, така че могат да се наблюдават преминаващите коли и номерата им… — Ханк започна да се рови в своите многобройни книжа. — Но ръководителят на екипа каза, че толкова неща не са й наред, че не си струва да я използваме. Като се има предвид какви средства трябва да се вложат.
— В какъв смисъл? В какъв смисъл много неща не са наред?
— Покривът.
— Покривът е перфектен.
— Боядисване отвън и отвътре. Състоянието на подовете. Шкафовете в кухнята.
— Глупости — каза възмутено Фред, или по-точно костюмът му избуча. — Арктър може да оставя купища мръсни чинии, да не изхвърля боклука и да не бърше прахта, но там в края на краищата живеят трима мъже и нито една жена! Жена му го е напуснала, а това нали е женска работа? Ако Дона Хоторн се премести при него, както Арктър иска и за което я моли, тя може и да се погрижи за това. Както и да е, всяка служба по поддържане на чистотата ще вкара къщата в страхотен ред за половин ден. Що се отнася до покрива, това наистина ме вбесява, защото…
— Значи ни съветваш да използваме къщата, когато Арктър бъде арестуван и загуби правото на собственост?
Фред, или по-точно костюмът, се втренчи в Ханк.
— Е? — попита Ханк спокойно, приготвил химикалката си за писане.
— Нямам мнение. Постъпете както решите. — Фред стана от стола си, готвейки се да си тръгне.
— Не бързай да си тръгваш — каза Ханк, приканвайки го с жест да седне. Започна да се рови из книжата на бюрото си. — Имам тук едно нареждане…
— Ти винаги имаш нареждания — каза Фред. — За всеки.
— Това нареждане — каза Ханк — ме задължава да те пратя в стая 203, преди да си тръгнеш днес.
— Заради онази реч против наркотиците в Клуба на лъвовете ли? Вече си посипах главата с пепел заради това.