— Говорите за тежките метали, които се натрупват в неврорецепторните зони в мозъка, нали? — попита Фред. — Необратими…
— Не — каза служителят, който стоеше прав. — Това не е мозъчно увреждане, а форма на отравяне, мозъчно отравяне. То въздейства на системата на възприятието чрез раздвояването й. Този тест, който правите, оценява изправността на вашата система на възприятие, дали тя работи като едно цяло. Можете ли да видите предмета? Не би трябвало да имате проблеми.
— Виждам бутилка кока-кола — каза Фред.
— Правилният отговор е бутилка сода — каза седналият служител, сменяйки листа с друг.
— Забелязали ли сте нещо нередно, когато изучавате записите на докладите ми? — попита Фред. — Нещо в говора ми? Някакви признаци за дефект в речевите ми способности? Затова ли правя тези тестове?
Беше чел за тези тестове за раздвоение на мозъка, правени в отдела от време на време.
— Не, това е обикновена проверка — каза седналият служител. — Ние осъзнаваме, офицер Фред, че агентите под прикритие са принудени да вземат наркотици заради служебните си задължения. Онези, на които им се налага да влизат във федералните клиники…
— Завинаги ли влизат там? — попита Фред.
— Не, не завинаги. Отново ви казвам, че това е разстройство на възприятието, което изисква известно време, докато човек се излекува…
— Мрак — каза Фред. — Мрак, който покрива всичко.
— Имали ли сте някога някакви вътрешни разговори? — попита го внезапно единият от служителите.
— Какво? — попита той неуверено.
— Между двете полукълба. Ако има увреждане в лявото полукълбо, където обикновено са разположени центровете на речта, понякога дясното полукълбо се опитва да поеме неговата роля.
— Не знам — каза той. — Не съм имал такова усещане.
— Мисли, които не са вашите собствени. Сякаш мисли някой друг човек или мозък. По различен начин от вас. Дори с думи от други езици, които вие не знаете. Това са думи, които някога подсъзнателно сте запомнили.
— Няма нищо подобно. Щях да го забележа.
— Вероятно щяхте да го забележите. По думите на хора, страдащи от увреждания на лявото полукълбо, очевидно това е крайно неприятно изживяване.
— Да, предполагам, че щях да го забележа.
— По-рано се смяташе, че дясното полукълбо няма никакви речеви способности. Но това беше преди толкова много хора да увредят левите си полукълба с наркотици и да дадат шанс на десните да се проявят. Да запълнят вакуума.
— Разбира се, сега ще бъда нащрек за това — каза Фред и чу механичното звучене на гласа си, като на прилежен ученик. Съгласявайки се послушно с всичко, което му наредят стоящите над него. По-висшестоящите от него и способните да му наложат волята си, независимо дали това, което искат, е основателно.
„Само се съгласявай — помисли си той. — И прави това, което искат от теб.“
— Какво виждате на втората картинка?
— Овца — отвърна Фред.
— Покажете ми я. — Седналият служител се наведе напред и обърна рисунката. — Разстройството на способността ви да разпознавате отличителните белези на предметите води до големи неприятности — вместо да възприемете отсъствието на обект, вие възприемате несъществуващи обекти.
„Като кучешките лайна — помисли си Фред. — Кучешките лайна със сигурност могат да се приемат за несъществуващи обекти. Както и да го погледнеш.“
Той…
„Данните показват, че нямото, второстепенно полукълбо се е специализирало в областта на възприятието и борави с постъпващата информация. За разлика от него главното полукълбо, където са речевите центрове, оперира по-логично и аналитично, подобно на компютър, и това води до предположението, че възможната причина за формирането на две полукълба с обособени функции, е несъвместимостта на езиковите функции, от една страна, и синтетичните функции на възприятие, от друга страна…“
…усети, че му е зле и се почувства потиснат, почти като по време на речта си пред Клуба на лъвовете.
— Няма овца, така ли? — попита той. — Какво е тогава?
— Това не е тестът на Роршах — каза седналият служител, — където безформено петно може да бъде интерпретирано по различни начини, като различни предмети. Тук има само един-единствен предмет. В случая — куче.
— Какво? — попита Фред.
— Куче.
— Как може да казвате, че е куче? — Той не виждаше куче. — Покажете ми го.