— Не — отвърна Фред.
— Това е въпрос, който задават на децата в училище — каза другият служител.
— Така че, какво не е наред, Фред? — попита първият служител.
— Забравих — каза Фред. Помълча известно време и после каза: — Това ми звучи по-скоро като когнитивен проблем, отколкото като проблем на възприятието. Участва ли абстрактното мислене в това нещо? Не…
— Можете да си представяте, че е така — каза седналият служител. — Но тестовете показват, че когнитивната система е увредена, защото не постъпват правилни данни. С други думи, входните данни са изопачени по същия начин, както когато разсъждавате за това, което виждате, и разсъждавате погрешно, защото…
Той направи жест с ръка, опитвайки се да намери правилното обяснение.
— Но десетскоростният велосипед имаше седем скорости — каза Фред. — Това, което виждахме, беше правилно. Пет от едната страна, две — от другата.
— Но не сте схванали, нито един от вас, как действат те — петте от едната страна със всеки от двата от другата страна, както чернокожият ви е казал. Той високообразован човек ли беше?
— Вероятно не — отвърна Фред.
— Това, което ви е казал чернокожият — изрече изправеният служител, — е било различно от всичко, което сте видели. Той е видял две отделни свързващи линии между предната и задната част на системата на скоростите… Това, което сте видели вие, е било една свързваща линия между всички механизми.
— В такъв случай това прави шест скорости — каза Фред. — Две скорости от едната страна, само с една свързваща линия.
— Което е погрешно схващане. Никой не е учил на това чернокожото момче. Това, на което са го учили, ако изобщо някой го е учил на нещо, е било да съобразява, и така е разбрал какво е значението на тези две свързващи линии. А на вас ви е убягнала едната, на всички вас. Това, което сте направили, е било да възприемете двете скорости от едната страна като равнопоставени с останалите.
— Ще се справя по-добре следващия път — каза Фред.
— Кой следващ път? Когато отново купите крадено десетскоростно колело? Или когато се абстрахирате от цялата дневна входяща информация?
Фред не отговори.
— Нека да продължим с теста — каза седналият служител. — Какво виждате на тази картинка, Фред?
— Пластмасово кучешко лайно — отвърна Фред. — Като онези, които се продават в Лос Анджелис и околностите му. Мога ли да си тръгвам вече?
Чувстваше се като при речта си пред Клуба на лъвовете.
Обаче двамата служители се спогледаха и се разсмяха.
— Знаете ли, Фред — каза седналият, — ако успеете да съхраните чувството си за хумор, може би ще се справите.
— Ще се справя? — повтори Фред. — Ще се справя с какво? С работата? С времето? С парите? С някое момиче? Не мисля, че това ще стане, ако…
„Мозъкът на висшите животни, включително и на човека, е двойствен орган, съставен от ляво и дясно полукълбо, свързани с тънък слой нервни клетки. Преди петнайсетина години Роналд Е. Майерс и Р. У. Спери от Чикагския университет направили изненадващо откритие: когато връзката между двете полукълба се прекъсне, всяко от полукълбата функционира независимо от другото, сякаш е самостоятелен мозък…“
…се занимавам с лайна, независимо дали са пластмасови или някакъв друг вид. Ако вие, момчета, сте психолози и сте слушали безкрайните ми разговори с Ханк, кажете ми тогава как да се справя с Дона, по дяволите! Как да подходя към нея? Към това сладко, невероятно, упорито младо момиче?
— Всички момичета са различни — каза седналият служител.
— Имам предвид как да се сближа с нея по етичен начин? — попита Фред. — А не да я напия, да я дрогирам с „червените“ и да я изнасиля, докато лежи на пода в гостната.
— Купете й цветя — посъветва го изправеният служител.
— Какво? — попита Фред. Скритите му под калейдоскопния костюм очи се ококориха.
— По това време на годината можете да вземете малък букет пролетни цветя. Например от разсадника на Пени или на Кей Март. Или азалии.
— Цветя — промърмори Фред. — Имате предвид изкуствени цветя или истински?
— Изкуствените не струват — каза седналият служител. — Изглеждат като… е, менте. Нещо фалшиво.
— Може ли да си тръгвам вече? — попита Фред.
Медицинските служители се спогледаха отново и кимнаха.