Той знаеше и за множество полицейски коли без отличителни белези, като например един стар шевролет с шумен клаксон (по-шумен, отколкото разрешава законът) и диви, съмнително изглеждащи типове вътре, каращи с висока скорост — той знаеше каква информация излъчваше радиото му на всички честоти, когато някой му сигнализира с клаксона или профучи покрай него. Знаеше, че трябва да го игнорира.
Също така при натискане на бутона, който би трябвало да превключва радиото от средни на къси вълни, на определена честота станция започваше да излъчва неясна по стил музика, която биваше филтрирана, и каквото и да се кажеше от присъстващите в колата в момента, се прихващаше от апаратурата чрез микрофон-предавател в радиото и се изпращаше на властите. А онази забавна станция продължаваше да свири, без значение колко високо, но шумът от нея не се излъчваше и изобщо не пречеше, апаратурата го елиминираше.
Така че Боб Арктър, като агент под прикритие, наистина имаше в радиото на колата си нещата, които Барис претендираше, че има. Що се отнасяше до другите части на возилото, например окачването, двигателя, скоростите и така нататък, там нямаше никакви изменения. Те щяха да са неприятни и прекалено очевидни. Освен това милиони чудаци можеха да имат груби модификации в колите си, така че Арктър просто се задоволяваше с по-качествени гуми. Всяка по-мощна кола може да изпревари и да остави далеч зад себе си останалите. Фераритата имаха окачване и управление, с които и без „специални тайни модификации“ можеха да изпреварят колата на Барис, независимо от това какви боклуци е сложил той вътре. Пък и полицаите не могат да карат спортни коли, дори евтини. Така че нека фераритата да си изпреварват. В края на краищата, шофьорските умения решават всичко.
Единственото подобрение, което си позволяваше той, бяха доста необичайните гуми. Джантите им бяха целите от метал. Гумите се износваха по-бързо, но даваха предимство в скоростта. Недостатъкът им беше по-високата цена, но Арктър ги получаваше безплатно от един сервиз. Слагаше ги собственоръчно, когато никой не го гледа. В такива моменти правеше и измененията в радиото.
Единственото нещо, от което се страхуваше относно радиото, не беше, че ще бъде разкрито от някой, който си пъха носа в чуждите работи, такъв като Барис, а че просто ще го откраднат. Неговите допълнителни устройства го правеха твърде скъпо, за да бъде сменено при открадване. В такъв случай щеше да се наложи да докладва веднага.
Естествено, в колата му беше скрит и пистолет. Барис не би могъл да си представи и в най-зловещите си фантазии точно на кое място е скривалището. Той би се насочил към някое екзотично място, като кухината в щангата на волана. Или в резервоара за бензин, спуснат там с тел като пратката кокаин в класическия филм „Волният ездач“, което би било най-неподходящото място. Всеки полицай, гледал филма, щеше да провери първо там. Неговият пистолет беше в жабката на колата.
Може би в колата на Барис наистина имаше някои от хитрите приспособления, за които той непрекъснато намекваше — подобни на устройствата в колата на Арктър. Това не беше изключено, защото много от приспособленията в радиото на Арктър бяха стандартни и ги показваха в късните вечерни токшоута разни експерти по електроника, които са участвали в проектирането им или са чели за тях в специализирани списания, или са ги виждали, или пък са били уволнени от полицейските лаборатории, което ги е озлобило. И обикновените граждани (или както Барис казваше винаги по своя високопарен, поучителен начин, типичните обикновени граждани) вече знаеха, че няма риск черно-белите да спрат бързо движещ се състезателен корвет модел 1957 година с увеличена мощност на двигателя и див побъркан тийнейджър зад волана, препил с бира „Корс“, който впоследствие установяваше, че е спрян от колата на агент под прикритие след диво преследване. Така че „типичните обикновени граждани“ знаеха как и защо всички тези коли на агентите, докато профучават — плашейки възрастните дами и карайки примерните граждани да се възмущават и да пишат оплаквания — непрекъснато сигнализират един на друг… какво значение имаше? Разбира се, нямаше да е без значение, ако пънкарите, битниците, рокерите и особено дилърите, контрабандистите и наркоманите успеят да купят и монтират в своите собствени коли подобни сложни устройства.
Тогава ще могат да си се движат колкото си искат бързо, и то напълно безнаказано.