В продължение на около шест часа С.А.Пауърс наблюдавал като омагьосан хиляди картини на Пикасо, сменящи се с невероятна скорост. После прегледал творбите на Пол Клее, при това много повече на брой, отколкото художникът е нарисувал през целия си живот. Когато дошъл ред на шедьоврите на Модиляни, С.А.Пауърс предположил (всяко нещо се нуждае от своето обяснение), че розенкройцерите му изпращат картините по телепатичен път, вероятно подпомогнати от някакви микрорелейни системи с голяма мощност. Но после, когато започнали да го измъчват произведенията на Кандински, той си спомнил, че в „Ермитажа“ в Ленинград са се специализирали по точно такъв абстрактен модернизъм, и решил, че Съветите се опитват да се свържат телепатично с него.
На сутринта си спомнил, че драстичното спадане на нивото на GABA в мозъка обикновено е съпроводено от подобни явления и никой не се е опитал да се свърже с него телепатично, със или без помощта на микровълнови предаватели. Но това му дало идеята за калейдоскопния костюм. В основата си неговият проект се състои от многостенни кварцови лещи, свързани с миниатюрен компютър, в чиято памет се съхраняват милион и половина части от изображенията на лица на най-различни хора: мъже, жени и деца, като всеки вариант е кодиран, след което е прожектиран навън, едновременно във всички посоки, върху супертънка, наподобяваща наметало мембрана, достатъчно голяма, за да покрие изцяло човек със среден ръст.
Компютърът обхожда базата си с данни и прожектира върху мембраната всички възможни цветове на очите и косата, форми и видове носове, разположения на зъбите, конфигурации на структурата на лицевите кости, като всяка наносекунда превключва на следващото изображение. За да направи калейдоскопния костюм по-ефикасен, С.А.Пауърс програмирал компютъра да показва случайна последователност от характеристики на всеки образ. И за да смъкне цената (федералните служители винаги харесват това), той намерил източник за материал за мембраната в страничен продукт на голяма индустриална фирма, която вече имала бизнес с Вашингтон.
Така че човекът, носещ калейдоскопен костюм, би могъл да бъде всеки и да изглежда като всякаква комбинация от различни хора (включително и комбинация от милион и половина души). Следователно опитите той — или тя — да бъде описан са безсмислени. Излишно е да се казва, че С.А.Пауърс въвел в базата данни и своите собствени характеристики по такъв начин, че външността му да се появява във всеки костюм веднъж на петдесет години — това била неговата заявка за безсмъртие.
— Нека чуем какво ще ни каже неясното петно! — обяви на висок глас водещият и публиката започна да ръкопляска.
В своя калейдоскопен костюм Фред, който беше също и Робърт Арктър, изстена и си помисли: „Това е ужасно!“.
Веднъж месечно възлагаха на случайно избран агент под прикритие от Отдела за борба с наркотиците да говори пред подобна сбирщина от празноглавци. Днес беше негов ред. Гледайки публиката, той осъзна колко противни му изглеждат порядъчните хора. Те мислеха, че всичко това е велико. Усмихваха се. Забавляваха се.
Може би точно в този момент безбройните компоненти на калейдоскопния му костюм показваха изображението на С.А.Пауърс.
— Но нека поне за миг да станем сериозни — каза водещият. — Този човек тук…
Той замълча, опитвайки се да си спомни името.
— Фред — каза Боб Арктър. „С.А.Фред“ — помисли си.
— Да, Фред. — Водещият продължи да говори въодушевено на висок глас: — Както виждате, гласът на Фред е като един от онези механични компютърни гласове в банките в Сан Диего, абсолютно изкуствен и бездушен. Ние не откриваме в него никакви характерни особености, точно както и когато той докладва на своите началници от ъъъ… Програмата за борба с наркотиците в окръг Ориндж.
Той направи многозначителна пауза.
— Нали разбирате, тези служители са подложени на огромен риск, защото наркомафията, както знаем, прониква със смайваща лекота през всякакви прегради и се просмуква в апарата за поддържане на реда в цялата ни нация, според повечето информирани експерти. Така че калейдоскопните костюми са необходими за безопасността на тези посветили живота си на делото мъже.
Вяли аплодисменти за калейдоскопния костюм. А после — пълни с очакване погледи към скрития в мембраната си Фред.