Обвинението промени малко стратегията си, но без резултат. Окръжният прокурор изостави обвинението в предумишлено убийство и настоя само за предявяване на обвинение в убийство. Без да искат смъртно наказание, съдебните заседатели можеха, ако желаят, да обявят Кейхол и Доугън за виновни в убийство — едно сравнително по-леко обвинение, но все пак с присъда.
При второто гледане на делото имаше нещо ново. Марвин Крамер седеше на инвалидна количка до първия ред и гледаше втренчено съдебните заседатели в продължение на три дни. Рут се бе опитала да присъства на първия процес, но скоро се бе върнала в Гринвил, където отново постъпи в болница заради психични проблеми. След бомбения атентат Марвин ту влизаше, ту излизаше от болница и лекарите не искаха да му позволят да присъства на спектакъла в окръг Нетълс.
Повечето съдебни заседатели не можеха да издържат на погледа му. Не гледаха към публиката и проявяваха учудващо внимание към свидетелите. Ала една млада жена, Шарън Кълпепър, майка на момченца близнаци, не можа да се въздържи. Тя неколкократно поглеждаше към Марвин и очите им се срещаха много пъти. Погледът му я молеше за справедливост.
Шарън Кълпепър беше единствената от дванайсетте, която още отначало гласува за наказателна присъда. Два дни тя бе хулена и заплашвана от другите съдебни заседатели. Наричаха я с обидни имена и я разплакаха, но тя продължи да упорства. Второто гледане приключи с гласуване единайсет срещу един. Съдията отново обяви процеса за невалиден и пусна всички да си ходят у дома. Марвин Крамер се върна в Гринвил, а после отново постъпи в хирургията в Мемфис. Кловис Брейзълтън изигра истински спектакъл за пресата. Окръжният прокурор не обеща нов процес. Сам Кейхол се прибра спокойно в Клантън и тържествено се закле да няма повече нищо общо с Джеремая Доугън. Самият имперски маг се завърна триумфално в Меридиън, където се похвали пред своите хора, че битката за бяло господство току-що е започнала, че доброто е победило злото, и т.н.
Името на Роли Уедж бе произнесено само веднъж. По време на една обедна почивна при второто заседание Доугън прошепна на Кейхол, че е пристигнала вест от момчето. Донесъл я беше непознат, който бе разговарял с жената на Джеремая в коридора пред съдебната зала. Бележката беше съвсем ясна и проста. Уедж се намираше наблизо в горите, следеше процеса и ако Доугън или Кейхол споменат името му, ще хвърли във въздуха и къщите, и близките им.
3
Рут и Марвин Крамер се разделиха през седемдесета година. В края на същата година той бе приет в психиатрична болница, а през седемдесет и първа се самоуби. Рут се върна в Мемфис при родителите си. Въпреки нейните проблеми те настояваха за трети процес. Всъщност еврейската общност в Гринвил силно се развълнува, когато стана очевидно, че прокурорът се е уморил да губи и ентусиазмът му да обвинява Кейхол и Доугън се е изпарил.
Марвин бе погребан до синовете си. Построи се парк в памет на Джош и Джон Крамер и бяха учредени стипендии на тяхно име. С времето ужасът на трагедията постепенно избледня. Минаха години и в Гринвил все по-рядко се говореше за експлозията.
Въпреки натиска на ФБР трето гледане на делото не се състоя. Нямаше нови доказателства. Съдията несъмнено щеше отново да смени мястото на процеса. Обвинението изглеждаше безнадеждно, но при все това ФБР не се отказваше.
Поради отдръпването на Кейхол и изчезването на Уедж бомбените атентати на Доугън спряха. Той продължи да носи бялата роба и да произнася своите речи, като започна да си въобразява, че е основна политическа сила. Журналистите на север бяха заинтригувани от неприкрития му расизъм, от постоянната му готовност да си слага качулката и да дава възмутителни интервюта. За един кратък период той придоби истинска слава и това му доставяше огромно удоволствие.
Но в края на седемдесетте Джеремая Доугън не беше нищо друго освен един главорез в бяла роба, член на бързо западаща организация. Чернокожите сега участваха в изборите. Сегрегацията в държавните училища вече не съществуваше. Расовите бариери в целия Юг бяха премахнати от федералните съдии. Извоюваха се гражданските права и в щата Мисисипи, а Кланът се оказа неспособен да държи негрите там, където им бе мястото. Доугън не можеше повече да гори кръстове.
През седемдесет и девета се случиха две важни събития, свързани с все още откритото, но изоставено дело Крамер. Първото беше избирането на Дейвид Макалистър за прокурор в Гринвил. Двайсет и седем годишен, той стана най-младият окръжен прокурор в историята на щата. Като юноша бе стоял сред тълпата и бе наблюдавал как агентите на ФБР разравят останките от кантората на Крамер. Скоро след избирането му той се закле да докара терористите в съда.