Второто събитие бе подвеждането под съдебна отговорност на Джеремая Доугън за неплатени данъци. След като успя да се измъкне от ФБР, той прояви немарливост и сгафи пред данъчните власти. Следствието продължи осем месеца и завърши с обвинителен акт от цели трийсет страници. Според него Доугън не беше декларирал над сто хиляди долара между седемдесет и четвърта и седемдесет и осма. Актът съдържаше осемдесет и шест обвинения и изискваше максимална присъда от двайсет и осем години затвор.
Вината на Доугън бе неоспорима и адвокатът му този път не Кловис Брейзългън тутакси започна да проучва възможността за обжалване. В този момент се намеси ФБР.
След множество разгорещени, гневни срещи с Доугън и адвоката му правителството предложи сделка. Джеремая трябваше да свидетелства срещу Сам Кейхол в делото Крамер, в замяна на което нямаше да лежи в затвора за неплатени данъци. Нито един ден зад решетките. Строга условна присъда и глоби, но не и затвор. Доугън, който вече не работеше активно за Клана, не бе разговарял с Кейхол повече от десет години. Съществуваха много причини, заради които си струваше да помисли за сделката, но над всичко беше дилемата дали да остане на свобода, или да лежи в затвора най-малко десет години.
Сякаш за да го улеснят в решението, данъчните власти наложиха запор върху цялата му собственост и възнамеряваха да организират разпродажба. А на всичко отгоре Дейвид Макалистър убеди разширен състав от съдебни заседатели в Гринвил да предявят още веднъж обвинение към него и приятеля му Кейхол за бомбения атентат в кантората на Крамер.
Доугън отстъпи и прие сделката.
След като живя спокойно дванайсет години в окръг Форд, Сам Кейхол за пореден път бе обвинен и арестуван; предстоеше му процес и вероятна смърт в газовата камера. Той бе принуден да ипотекира къщата и малката си ферма, за да наеме адвокат. Кловис Брейзълтън се занимаваше с по-големи сделки, а и Доугън вече не му беше съюзник.
След първите два процеса нещата в щата Мисисипи бяха коренно различни. Рекордно голям брой чернокожи се регистрираха като гласоподаватели, а те гласуваха за чернокожи. Бял състав от съдебни заседатели вече бе рядкост, В щата имаше двама чернокожи съдии и двама чернокожи шерифи. Из коридорите на съдилищата можеха да се видят чернокожи адвокати заедно с техните бели колеги. Официално сегрегацията бе приключила. Припомняйки си миналото, много жители на щата Мисисипи се питаха за какъв дявол е била нужна цялата оная шумотевица? Защо е имало толкова силна съпротива срещу признаването на основните права на всички хора? Въпреки че бяха нужни още много промени; през осемдесета щатът Мисисипи беше много по-различен в сравнение с шейсет и седма. И Сам Кейхол го разбираше.
Той си нае опитен адвокат от Мемфис — Бенджамин Кийз. Първоначалната им стратегия бе да опитат да отхвърлят обвинението на основание, че не е справедливо да го съдят след толкова дълго отлагане, Това се оказа силен аргумент и предизвика решение от Върховния съд на щата Мисисипи да се изчисти окончателно това дело. С гласуване шест срещу трима бе решено делото да продължи.
Така и стана. Третото и последно гледане на делото на Сам Кейхол започна през февруари осемдесет и първа в една малка и студена съдебна зала в окръг Ленкхед, хълмиста област в североизточната част на щата. Много неща биха могли да се кажат за процеса. Младият прокурор Дейвид Макалистър бе блестящ, но имаше неприятния навик да прекарва цялото си свободно време с представители на пресата. Той бе красив, словоохотлив и жалостив. Беше съвсем очевидно, че процесът, който той води, преследва своя цел. Мистър Макалистър имаше големи политически амбиции.
Съставът от съдебни заседатели включваше осем бели и четирима чернокожи. Бяха представени пробата от парчетата стъкло, фитилът, докладите на ФБР, както и всички останали снимки и материали от първите два процеса.
И накрая показанията на Джеремая Доугън. Който дойде по дънкова риза и със смирено изражение обясни на съда как е заговорничил със седналия ей там Сам Кейхол да взривят кантората на мистър Крамер. Сам го гледаше втренчено и попиваше всяка дума. Джеремая избягваше погледа му. Адвокатът на Сам въртя Доугън на шиш в продължение на половин ден и го принуди да признае, че е сключил сделка с правителството. Но злото вече бе сторено.
Не беше в полза на защитата на Сам Кейхол да споменава Роли Уедж. Защото това би означавало да заяви, че Сам всъщност е бил в Гринвил с бомбата. Щеше да бъде принуден да признае, че е участвал в заговора, и тогава щеше да е точно толкова виновен, колкото и човекът, поставил бомбата. Освен това трябваше да даде подробни показания, нещо, което не желаеха нито той, нито адвокатът му. Сам не би издържал един суров кръстосан разпит, тъй като щеше да бъде принуден да изрича лъжа след лъжа.