Выбрать главу

А и в този момент никой не би повярвал на изненадващия разказ за някакъв мистериозен нов терорист, който досега не е споменаван и който се е появил и си е отишъл незабелязано. Сам знаеше, че номерът с Роли Уедж няма да успее, и затова никога не спомена името му пред адвоката си.

В края на процеса Дейвид Макалистър се изправи пред съдебните заседатели в претъпканата зала и представи заключителните си аргументи. Разказа за младежките си години в Гринвил, когато имал приятели евреи. Не е знаел, ме са различни от другите. Познавал е някои от семейство Крамер, чудесни хора, които работели упорито и направили много за града. И той е играл с чернокожи деца и е разбрал, че могат да бъдат чудесни приятели. Никога не е могъл да разбере защо те ходят в едно училище, а той в друго. Разказа я затрогващата история за труса от взрива на двайсети април шейсет и седма и за това как хукнал към центъра на града, където пушекът се виел към небето. В продължение на три часа стоял зад полицейския кордон и чакал. Видял суетенето на пожарникарите, когато намерили Марвин Крамер. После открили момченцата. Сълзи потекли по бузите му, когато бавно отнесли до линейката малките телца, покрити с бели чаршафи.

Макалистър се представи блестящо и когато свърши, съдебната зала бе притихнала. Неколцина от заседателите бършеха очи.

На дванайсети февруари осемдесет и първа срещу Сам Кейхол бе предявено обвинение за двойно убийство и за опит за убийство. Два дни по-късно същите съдебни заседатели се завърнаха в същата съдебна зала и поизнесоха смъртна присъда.

Той бе откаран до щатския затвор в Парчман, за да изчака определянето на деня за газовата камера. На деветнайсети февруари за първи път видя отделението на осъдените на смърт.

4

Кантората „Кравиц и Бейн“ включваше близо триста адвокати, които мирно съжителстваха под един покрив в Чикаго. За да бъдем точни, те бяха двеста осемдесет и шест, въпреки че беше трудно да се води точна сметка на броя им. Във всеки един момент десетина юристи напускаха по множество причини, а винаги имаше други десет, блестящи нови попълнения, с добро образование и лустро, които просто изгаряха от нетърпение да се хвърлят в битката. Въпреки че бе огромна фирма, „Кравиц и Бейн“ не успяха да се разраснат бързо като другите, да погълнат по-слабите фирми в други градове и да отнемат клиенти от своите конкуренти. Трябваше да се примирят с факта, че са едва трети по големина в Чикаго. Имаха кантори в шест града, но за голямо съжаление на по-младите съдружници на фирмената бланка не фигурираше лондонски адрес.

Въпреки че до известна степен беше смекчила стратегията си, „Кравиц и Бейн“ все още бе известна като жесток борец в съдебната зала. В нея имаше по-спокойни отдели за недвижими имоти, данъчни и фирмени въпроси, но основната печалба идваше от съдебни дела. При назначаването на нови служители компанията издирваше най-изявените завършващи студенти с най-високи оценки в пробните процеси и съдебните спорове, организирани в университета. Компанията търсеше млади мъже броят на жените бе символичен, които можеха веднага да бъдат обучени в агресивния стил, традиционен за адвокатите на „Кравиц и Бейн“.

Имаше добър, но малък отдел, който се занимаваше с телесни повреди. Това бе доходна работа, защото половината от присъдените суми оставаше за адвокатите. Един доста голям отдел се занимаваше с престъпления, извършени от високопоставени служители; тук обвиняемите в качеството си на клиенти трябваше да отделят тлъсти сумички за „Кравиц и Бейн“. От двата най-големи отдела единият се занимаваше с търговски, а другият със застрахователни дела. С изключение на телесните повреди, които носеха незначителен процент от общите приходи, фирмата начисляваше хонорарите си на час. Двеста долара за застрахователни дела, триста долара за защита при криминално престъпление; четиристотин за голяма банка, а за богати клиенти — например корпорации, чиито лениви собствени адвокати не вършеха никаква работа — хонорарът достигаше до петстотин долара на час.

„Кравиц и Бейн“ печелеха купища пари и създаваха цяла династия в Чикаго. Кантората им беше модерна, но не луксозна. Намираше се на последния етаж на третата най-висока сграда в центъра на града — едно подобаващо за такава фирма място.