— Значи са ви прикрепили към Емит Уайкоф? — Той четеше писмото от Уайкоф, шефа на Адам.
— Да, сър.
— Той е чудесен адвокат. Иначе не го обичам особено, но има голям усет за криминалните престъпления. Може би е в челната тройка. Но май е доста чепат, а?
— Бива си го.
— Откога работите с него?
— От самото начало. Отпреди девет месена.
— Значи сте адвокат от девет месеца?
— Да, сър.
— И какви са впечатленията ви? — Гудман затвори папката и погледна Адам. Бавно свали очилата си и захапа края на едната рамка.
— Засега ми харесва. Интересно ми е.
— Разбира се. Защо избрахте „Кравиц и Бейн“? Питам, защото с препоръките, които имате, бихте могли да отидете навсякъде. Защо решихте да дойдете именно тук?
— Заради криминалните дела. Точно това исках, а фирмата е известна в тази област.
— Какви други предложения сте имали? Хайде, кажете ми, питам от любопитство.
— Имах няколко.
— И къде?
— Главно във Вашингтон. Едното беше в Денвър. В нюйоркски компании не съм опитвал.
— Какво възнаграждение ви предложихме тук?
Адам отново се раздвижи неспокойно. В края на краищата Гудман беше един от съдружниците и със сигурност знаеше как плаща компанията на новите сътрудници.
— Шейсетина. А на вас колко ви плащаме?
Този въпрос развесели стареца и той се усмихна за първи път.
— Четиристотин хиляди годишно, за да пилея адвокатско време и те да се потупват по раменете, да четат морал за правистите и за отговорността пред обществото. Четиристотин хиляди, представяте ли си?
Адам беше чувал слуховете.
— Но вие не се оплаквате, нали?
— Не. Аз съм най-щастливият адвокат в града, мистър Хол. Плащат ми куп пари, за да върша работата, която обичам. Така че не гледам часовника и не се тревожа за хонорари. Всеки адвокат мечтае за това. Ето защо все още се блъскам по шейсет часа седмично. А вече наближавам седемдесетте.
Според слуховете на младини Гудман не издържал на натоварването и без малко да се унищожи от пиене и наркотици. Лекували го една година, а жена му взела децата и го напуснала. После убедил съдружниците на компанията, че все още има хляб в него. Искал само кабинет, където животът не се върти около часовниковата стрелка.
— С каква работа се занимаваше при Емит Уайкоф? — попита Гудман.
— Проучване на материалите. В момента той се е заел със защитата на група предприемачи и това ми отнема почти цялото време. Миналата седмица оспорих предложение за решение в съда — рече гордо Адам. Новаците обикновено не ставаха от бюрата си през първите дванайсет месеца.
— Истинско предложение за решение ли? — попита почтително Гудман.
— Да, сър.
— В истинска съдебна зала?
— Да, сър.
— Пред истински съдия?
— Познахте.
— Кой спечели?
— Съдията отсъди в полза на обвинението, но шансовете бяха равни. Наистина го притиснах до стената. — Това накара Гудман да се усмихне, но играта бързо свърши. Той отново отвори папката.
— Уайкоф ви дава отлични препоръки, а това не е характерно за него.
— Той просто признава таланта — отвърна Адам с усмивка.
— Предполагам, че това е от голямо значение за вас, мистър Хол. Какво по-точно имате предвид?
Усмивката изчезна от лицето на Адам и той се изкашля. Изведнъж се притесни и кръстоса крака в обратната посока.
— Ами едно дело със смъртна присъда.
— Със смъртна присъда ли? — повтори Гудман.
— Да, сър.
— Защо?
— Защото съм против смъртното наказание.
— А нима всички ние не сме против него, мистър Хол? Аз съм написал томове за това. Занимавал съм се с двайсетина подобни проклети дела. Защо искате да се захванете с това дело?
— Чел съм вашите книги. Просто искам и аз да направя нещо.
Гудман отново затвори папката и се облегна назад. Два листа полетяха към пода.
— Твърде млад и зелен сте още.
— Може би ще ви изненадам.
— Вижте, мистър Хол, това не е същото, като да съветваш пияници в заведения за безплатна храна. Това е въпрос на живот и смърт. Огромно натоварване е, момчето ми. Не е много забавно.
Адам кимна в съгласие, но не каза нищо. Погледът му бе прикован в Гудман и той се мъчеше да не мига. Някъде иззвъня телефон, но те не му обърнаха внимание.
— Имате ли предвид някакво наше дело, или става дума за нов клиент на „Кравиц и Бейн“? — попита Гудман.
— Делото Кейхол — изрече бавно Адам.
Гудман поклати глава и подръпна крайчеца на папийонката си.
— Сам Кейхол току-що се отказа от нас. Пети областен съд миналата седмица реши, че той наистина има право да прекрати договора с нас.
— Прочетох го. Знам какво е решил съдът. Човекът има нужда от адвокат.