— По дяволите — промърмори на себе си Гудман.
— Работата е много дълбока, мистър Гудман. Имам доста калпаво семейство.
— Не по твоя вина.
— Според майка ми бащата на Сам е бил активен клановец, участвал е в линчове и всякакви подобни дивотии. Така че закваската ми е доста специална.
— Баща ти не е бил такъв.
— Баща ми се самоуби. Ще ви спестя подробностите, но аз намерих тялото и почистих всичко преди връщането на майка ми и сестра ми.
— И си бил на седемнайсет години?
— Без малко. Беше през осемдесет и първа, преди девет години. А след като леля ми разказа истината, жалката история на Сам Кейхол ме обсеби изцяло. Прекарвах часове в библиотеките да се ровя из стари вестници и списания; много материали са били публикувани по случая. Прочетох протоколите на всичките три процеса.
Прегледах апелативните решения. В университета започнах да проучвам представянето на Сам Кейхол от тази компания. Вие и Уолъс Тайнър сте свършили образцова работа.
— Благодаря.
— Прочел съм стотици книги и хиляди статии за Осмата поправка към Конституцията и за оспорването на смъртното наказание. Мисля, че сте написали четири книги по този въпрос и множество статии. Знам, че съм зелен още, но проучванията ми са безупречни.
— Значи смяташ, че Сам ще ти се довери да му бъдеш адвокат?
— Не знам. Но независимо от това дали го искам, или не той ми е дядо и аз трябва да отида и да го видя.
— И не сте имали никаква връзка…
— Никаква. Бил съм тригодишен, когато сме заминали, така че не си го спомням. Хиляди пъти съм правил опит да му пиша, но не се получи. Не мога да ви кажа защо.
— Обяснимо е.
— Напротив, мистър Гудман. Не разбирам например как или защо стоя тук сега в този кабинет. Винаги съм искал да стана летец, но учих право, защото чувствах смътното призвание да помогна на обществото. Сякаш някой се нуждае от мен и вероятно съм смятал, че този някой е бил моят побъркан дядо. Имах четири предложения за работа, но избрах тази компания, защото тя имаше смелостта да го защитава безплатно.
— Трябвало е да кажеш на някого това, преди да те назначим.
— Знам. Но никой не ме е питал дали дядо ми е бил клиент на тази фирма.
— Все пак не е трябвало да го премълчаваш.
— Няма да ме уволнят, нали?
— Съмнявам се. Къде си бил през последните девет месеца?
— Тук, работих по деветдесет часа седмично, спях на бюрото си, ядях в библиотеката, зубрех за промоцията, нали знаете как е, обичайният тренировъчен лагер, който сте измислили за нас, новаците.
— Не е ли глупаво всичко това?
— Аз съм жилав. — Адам разшири една цепнатина в щорите, за да може да види по-добре езерото. Гудман го наблюдаваше.
— Защо не вдигнете щорите? — попита Адам. — Гледката е невероятна.
— Виждал съм я.
— Какво не бих дал за такава гледка. От моята дупка не се вижда нищо.
— Работи здравата, взимай високи хонорари и някой ден всичко това ще бъде твое.
— Няма да бъде мое.
— Ще ни напуснеш ли, Адам?
— Вероятно да. Но това е друга тайна, нали разбирате? Мисля да работя здраво две години и после да продължа с нещо друго. Може би ще отворя собствена кантора, където животът няма да се върти около стрелките на часовника. Искам да се занимавам с нещо, което да е полезно за обществото, подобно на работата, която вършите вие.
— Значи след девет месеца ти вече не храниш илюзии спрямо „Кравиц и Бейн“?
— Не. Но виждам накъде отиват нещата. Не искам да прекарам цялата си кариера, като представлявам богати мошеници и капризни компании.
— Тогава ти, разбира се, си попаднал не където трябва.
Адам се отдалечи от прозореца и отиде до бюрото. Погледна надолу към Гудман.
— Не съм попаднал където трябва и искам промяна. Уайкоф ще се съгласи да ме изпрати в малката ви кантора в Мемфис за следващите няколко месеца и така ще мога да работя по делото Кейхол. Един вид отпуск, но платен, разбира се.
— Нещо друго?
— Това е всичко. Друго не ми трябва. Аз съм просто един незначителен новак, без който може да се мине. Няма да липсвам на никого. Ей богу, тук има толкова много натегачи, горящи от желание да работят но осемнайсет часа дневно и да вземат хонорар за двайсет.
Лицето на Гудман се отпусна в сърдечна усмивка. Поклати глава, сякаш тези думи му бяха направили впечатление.
— Всичко си планирал предварително, нали? В смисъл, че си избрал тази компания, защото е представлявала Сам Кейхол и защото има кантора в Мемфис.