После се появиха слухове, че адвокатът Крамер плаща със собствените си пари гаранциите за защитниците и активистите на движението за граждански права. Той водеше дела само срещу институциите на белите. Плати за възстановяването на църква на чернокожи, взривена от Клана. Бяха го виждали да приема негри в дома си. Държеше речи пред евреи на север и ги насърчаваше да се присъединят към борбата. Пишеше до вестниците пламенни писма, от които бяха публикувани само няколко. Адвокатът Крамер се приближаваше смело към гибелта си.
Присъствието на пазач, патрулиращ нощем сред цветните лехи, предотврати нападението в дома на Крамер. Марвин му плащаше от две години. Беше бивш полицай, въоръжен от глава до пети. Семейство Крамер се постараха цял Гринвил да узнае, че ги охранява отличен стрелец. Кланът, разбира се, знаеше за пазача и нямаше намерение да го закача. Така бе взето решението за взривяването на кантората, а не на дома на Крамер.
Планирането на операцията отне съвсем малко време, най-вече защото в нея участваха няколко души. Човекът с парите, нафукан бял расист, се казваше Джеремая Доугън и тогава изпълняваше временно ролята на имперски маг на Клана в Мисисипи. Предшественикът му бе окошарен, така че Джери Доугън се забавляваше чудесно, като организираше бомбените атентати. Всъщност по-късно ФБР призна, че Доугън е бил много ефективен като терорист, тъй като е прехвърлял мръсната работа на малки, независими ударни групи, нямащи нищо общо една с друга. ФБР бяха постигнали съвършенство при внедряването на информатори в Клана. Затова Доугън не вярваше на никого, освен на собственото си семейство и на неколцина съучастници. Притежаваше най-големия паркинг в Меридиън, Мисисипи, и бе натрупал купища пари от всевъзможни тъмни сделки. Понякога проповядваше в селските баптистки църкви.
Вторият от групата също бе член на Клана. Казваше се Сам Кейхол и беше от Клантън, Мисисипи, окръг Форд, на три часа северно от Меридиън и на един час на юг от Мемфис. Кейхол беше известен на ФБР. Те обаче не знаеха за връзката му с Доугън. Според ФБР Кейхол беше безобиден, тъй като живееше в район, където Кланът не развиваше почти никаква дейност. Напоследък в окръг Форд бяха изгорени няколко кръста, но нямаше нито бомбени атентати, нито убийства. Във ФБР знаеха, че бащата на Кейхол е бил член на Клана, но, общо взето, семейството изглеждаше доста пасивно. Привличането на Сам Кейхол беше великолепен ход на Доугън.
Бомбеният атентат срещу кантората на Крамер започна с едно телефонно обаждане в нощта на седемнайсети април шейсет и седма, година. Подозирайки — и не без основание, — че телефоните се подслушват, Джеремая Доугън изчака до полунощ и се отправи към една бензиностанция на юг от Меридиън. Там имаше телефонен автомат. Освен това подозираше, че ония от ФБР го следят. Прав беше. Наблюдаваха го, но нямаха никаква представа на кого се обажда.
Сам Кейхол слушаше мълчаливо от другата страна, зададе един-два въпроса и затвори. После си легна, но не каза нищо на жена си. Тя знаеше, че не трябва да пита. На сутринта той излезе рано и пое към Клантън. Закуси в кафенето, а после позвъни от телефонен автомат в съдебната палата на окръг Форд.
Три дни по-късно, на двайсети април, Кейхол напусна Клантън на здрачаване и шофира в продължение на два часа до Кливланд, университетски град в делтата, на един час път от Гринвил. Чака четирийсет минути на паркинга на оживен търговски център. Нямаше и следа от зелен понтиак. Хапна пържено пиле в евтин ресторант, после пое към Гринвил, за да разгледа кантората на „Марвин Б. Крамер и сие“. Преди две седмици Кейхол беше прекарал цял ден в Гринвил и опозна града доста добре. Намери кантората на Крамер, след това — внушителния му дом, а после откри синагогата. Доугън каза, че може би идва ред и на синагогата, но първо трябва да ударят по адвоката евреин. Преди единайсет Кейхол бе отново в Кливланд. Откри зеления понтиак не на паркинга в търговския център, а на спирката за камиони на шосе 61. Това беше резервният вариант. Намери ключа под постелката на мода и подкара колата през тучните поля на делтата. Отби по черен път и отвори багажника. В картонена кутия, покрита с вестници, откри петнайсет пръчки динамит, три капсул-детонатора и фитил. Подкара към града и зачака в едно денонощно кафене.
Точно в два през нощта третият член на екипа влезе в претъпканото заведение и седна срещу Сам Кейхол. Казваше се Роли Уедж. Нямаше повече от двайсет и две години, но си бе спечелил славата на ветеран от войната срещу гражданските права. Твърдеше, че е от Луизиана, а сега живееше някъде из планините, където никой не можеше да го намери. Без следа от самохвалство той бе казвал няколко пъти на Сам Кейхол, че му е писано да умре във войната за установяване господството на белите. Баща му бил член на Клана, който работел като строителен предприемач. Събарял стари къщи. От него Роли се научил да борави с експлозиви.