Сам не бе задържан по време на последния процес. Той бе свободен човек и ставаше още по-трудно да бъде хванат от обектива на камерата. Отделни кратки кадри улавяха Сам, докато се втурваше към една или друга врата на съда. Беше остарял малко през тринайсетте години след втория процес. Косата му бе все още къса и добре подстригана, но вече посивяла. Изглеждаше по-пълен, но в добра форма. Движеше се леко по тротоарите, излизаше и влизаше в автомобили, преследван от репортери. Обективът го бе уловил на излизане през задния вход на съда и Адам спря лентата точно когато Сам се втренчи право в камерата.
По-голямата част от филмовия материал от третия и последен процес показваше наперения и красив млад прокурор на име Дейвид Макалистър, който носеше черни костюми, а усмивката му разкриваше безупречни зъби.
Без съмнение Дейвид Макалистър имаше големи политически амбиции. Притежаваше необходимите външност, коса, брадичка, плътен глас, гладка реч и способност да привлича камерите.
През осемдесет и девета, осем години след процеса, Дейвид Макалистър бе избран за губернатор на щата Мисисипи. За никого не бе изненада, че ключовите думи в неговата платформа бяха: повече затвори, по-дълги присъди и твърда защита на смъртното наказание. Адам презираше и него, но знаеше, че само след няколко седмици, а може би и дни ще седи в кабинета на губернатора в Джаксън, Мисисипи, и ще моли същия този губернатор за помилване.
Видеолентата свършваше със Сам, отново в белезници, когото извеждат от съда след произнасянето на смъртната присъда. Лицето му бе безизразно. Неговияг адвокат изглеждаше шокиран. Репортерът приключи със съобщението, че Сам ще бъде откаран в Отделението за осъдени на смърт след няколко дни.
Адам натисна бутона за превъртане и се загледа в празния екран. Зад канапето имаше три кашона с останалата част от историята; обемистите протоколи на всичките три процеса, които Адам си бе купил още в колежа; копия от резюмета, молби и други документи от войната, която бе бушувала в Апелативния съд след осъждането на Сам; дебел, внимателно индексиран том с копия от стотици вестници и списания, които разказваха за приключенията на Сам като клановец; материали и проучвания за смъртното наказание; бележки от Юридическия факултет. Той знаеше повече за дядо си от всеки друг на този свят.
Въпреки това Адам съзнаваше, че се е докоснал само до повърхността. Натисна друг бутон и отново пусна филма.
7
Еди Кейхол бе погребан няма и месец по-късно, след като Сам бе осъден на смърт. Церемонията се състоя в затънтена църква в Санта Моника. Присъстваха малко приятели и още по-малко членове на семейството. Адам седеше на предния ред между майка си и сестра си. Държаха си ръцете и гледаха затворения ковчег на няколко сантиметра от тях. Както винаги майка му се държеше стоически и твърдо. От време на време очите й се насълзяваха и тя попиваше сълзите с хартиена кърпичка. Двамата с Еди се бяха разделяли и одобрявали толкова много пъти, че децата вече не знаеха къде се намират вещите на единия и на другия. Въпреки че в брака им никога не бе имало насилие, той беше един непрекъснат развод — заплахи за развод, планове за развод, мрачни разговори с децата за развод, преговори за развод, молби за развод, оттегляне на молбите, клетви да не се разделят. По време на процеса на Сам Кейхол майката на Адам незабелязано пренесе вещите си в малката им къща и остана с Еди. Еди престана да ходи на работа и отново се затвори в тъмния си малък свят. Адам заразпитва майка си, но тя му обясни с няколко думи, че баща му просто е изпаднал в една от своите кризи. Когато семейството преживяваше поредната криза на Еди, завесите се държаха спуснати, щорите също. Лампите бяха загасени, говореше се тихо, телевизорът не се включваше.
След три седмици той умря. Застреля се в спалнята на Адам в деня, когато знаеше, че Адам пръв ще се прибере вкъщи. Бе оставил на пода бележка с инструкции за Адам да побърза и почисти всичко преди завръщането на жените. В кухнята бе намерена още една бележка.
По онова време Кармен бе на четиринайсет, с три години по-малка от Адам. Бе зачената в Мисисипи, но се роди в Калифорния. Преди това Еди официално промени фамилното си име от Кейхол на Хол. Алън стана Адам. Живееха в източен Лос Анджелис, в тристаен апартамент с мръсни чаршафи на прозорците. Адам помнеше чаршафите с дупките по тях. Беше едно от многото временни жилища.