На първия ред до Кармен седеше тайнствена жена, известна като леля Лий, Току-що бе представена на Адам и Кармен като единствената сестра на Еди. Като деца ги бяха учили да не задават въпроси за семейството, но от време на време се споменаваше името на Лий. Тя живееше в Мемфис, беше се омъжила за човек от богато семейство, бе родила дете и бе прекъснала връзка с Еди поради някаква стара вражда. Децата и особено Адам мечтаеха да се запознаят с някой роднина и тъй като леля Лий бе единствената, за която се споменаваше нещо, те си мечтаеха за нея. Искаха да я видят, но Еди винаги им отказваше. Не е свестен човек, казваше той. Но майка им шепнешком обясняваше, че Лий е добра и че някой ден ще ги заведе до Мемфис, за да се запознаят.
Но ето че Лий дойде до Калифорния и те заедно погребаха Еди Хол. Тя остана две седмици след погребението и се опозна с племенника и племенницата си. Те я харесаха, защото бе хубава и със самочувствие, носеше сини джинси и фланелки и ходеше боса по плажа. Заведе ги на пазар и на кино. Правеха дълги разходки по брега на океана. Тя измисли всевъзможни извинения за това, че не ги е посетила преди. Исках, кълнеше се, но Еди не ми позволи. Не желаеше да ме види, тъй като в миналото се скарахме.
Именно леля Лий бе седяла с Адам на края на кея, наблюдавайки как слънцето потъва в Тихия океан, и бе заговорила за баща си, Сам Кейхол. Докато вълните леко се плискаха под тях, тя обясни на младия Адам, че като бебе е живял в малък град в Мисисипи. Държеше ръката му и от време на време го потупваше по коляното, докато му разказваше окаяната история на тяхното семейство. Описа му накратко дейността на Сам като член на Клана и взривяването на кантората на Крамер, както и процесите, които най-накрая го бяха изпратили в Отделението на смъртта в Мисисипи. Имаше големи празнини в историята, която тя му разказа, достатъчно големи да изпълнят томовете на цяла библиотека, но тя Деликатно избегна парливите проблеми.
За един неулегнал шестнайсетгодишен младеж, току-що загубил баща си, Адам прие доста, стоически цялата история. Зададе няколко въпроса, а когато задуха студен вятър, те се притиснаха един към друг. Повечето време той само слушаше смаяно, без да се шокира или да се ядосва. Беше завладян напълно. Ужасната история събуждаше у него странно доволство. Все пак съществуваше някакво семейство! Може би в крайна сметка той не бе толкова ненормален. Сигурно съществуваха лели, чичовци и братовчеди, с които можеше да живее и да разговаря. Вероятно имаше стари къщи, построени от истински прадеди, земя и ферми, в които те са живели. В края на краищата той имаше някакви корени.
Но Лий бе умна и твърде бързо схвана този интерес от негова страна. Обясни му, че Кейхол са странно и потайно племе, затворени в себе си, избягващи непознати. Не бяха приятелски настроени и сърдечни хора, които се събират за Коледа и на Четвърти юли. Тя живееше само на час път от Клантън и въпреки това никога не им бе ходила на гости.
Разходките до кея по здрач се превърнаха в ритуал през следващата седмица. Отбиваха се на пазара и купуваха плик червено грозде, после плюеха семките в океана, докато се стъмни. Лий разказваше истории от детството им в Мисисипи — нейното и на малкия й брат Еди. Живели в малка ферма на петнайсет минути от Клантън. Ловели риба в езерата и яздели понита. Сам бил свестен баща; не се налагал, но не бил любвеобилен. Майка им била слаба жена, която не обичала Сам, но треперела над децата си. Загубила едно дете при раждане, когато Лий била на шест, а Еди почти на четири, и прекарала на легло близо година. Сам наел една негърка да се грижи за Еди и Лий. Майка им умряла от рак през седемдесет и седма и това било последното събиране на семейството. Еди се промъкнал тайно в града за погребението, но избягвал всички. Три години по-късно Сам бил арестуван за последен път и осъден.
За собствения си живот Лий не разказа много. Напуснала набързо дома си на осемнайсет, една седмица след завършване на гимназия, отишла в Нашвил и направила много успешни записи. Срещнала Филип Бут, абсолвент от университета Вандербилт. Семейството му притежавало банки. Накрая се оженили и заживели не особено щастливо в Мемфис. Имали син, Уолт, който очевидно бе доста буен. Сега живеел в Амстердам. Това бяха единствените подробности.
Адам не би могъл да каже дали Лий се е превърнала в нещо различно, но подозираше, че е така. Кой би могъл да я вини?
Тя си замина така неусетно, както и пристигна, без да се сбогува. След два дни позвъни и говори с Адам и Кармен. Помоли ги да й пишат, те го сториха, но тя им се обаждаше и пишеше все по-рядко. Обещанието за нови контакти бавно избледня. Майка им непрекъснато я оправдаваше. Лий била добра, но все пак си оставала Кейхол, затворена и особнячка. Адам беше сломен.