Сам знаеше съвсем малко за Роли Уедж, а и не вярваше много на приказките му. Никога не бе питал Доугън къде е открил хлапето.
Около половин час пиха кафе и разговаряха за незначителни неща. Чашата на Кейхол от време на време нервно потракваше по масата, докато Роли беше спокоен и невъзмутим. Очите му не мигваха. Бяха вършили това заедно вече няколко пъти, но Кейхол не преставаше да се възхищава на хладнокръвието на това момче. Беше казвал на Джеремая Доугън, че не трепва дори когато наближават целта и поставя динамита.
Уедж беше наел кола от летището в Мемфис. Взе малка чанта от задната седалка, заключи колата и я остави на паркинга. Зеленият понтиак с Кейхол зад кормилото напусна Кливланд и се отправи на юг по шосе 61. Наближаваше три сутринта и не се виждаха никакви коли. На няколко мили на юг от село Шоу Кейхол отби по черен път и сиря. Роли му нареди да остане в колата, докато той проверява експлозивите. Сам се подчини. Роли взе чантата си и отиде при багажника, където прегледа динамита, капсул-детонаторите и фитила. Остави чантата си в багажника, затвори го и кимна на Сам да тръгва към Гринвил.
Наближаваше четири, когато за първи път спряха пред кантората на Крамер. Улицата бе пуста и тъмна. Роли каза нещо в смисъл, че това ще бъде най-лесната им задача досега.
— Жалко, че не можем да взривим дома му — заяви спокойно той, докато пътуваха към къщата на Крамер.
— Да, наистина много жалко — отвърна нервно Сам. — Но, нали знаеш, че там има охрана.
— Знам. Но с нея щяхме лесно да се справим.
— Сигурно. Ама вътре са и децата му.
— Убий ги, докато са ситни — усмихна се Роли. — Когато пораснат, малките еврейски копелета стават големи еврейски копелета.
Кейхол паркира колата в една алея зад кантората на Крамер. Изключи мотора, после двамата безшумно отвориха багажника, извадиха кутията и чантата и се шмугнаха покрай живия плет, който водеше към задната врата.
Сам Кейхол я насили с лост и след няколко секунди двамата бяха вътре. Преди две седмици Сам бе казал на жената на пропуска, че уж се е загубил, а после бе помолил да използва тоалетната. В главния коридор между тоалетната и това, което най-вероятно беше кабинетът на Крамер, имаше тесен килер, пълен с купчини стари папки и други юридически боклуци.
— Стой до вратата и наблюдавай алеята — прошепна безизразно Уедж и Сам се подчини. Предпочиташе да изпълнява ролята на наблюдател и да не се занимава с експлозивите.
Роли бързо постави кутията на пода на килера и завърза с жица динамита. Беше сложна операция и сърцето на Сам биеше до пръсване винаги докато чакаше. За всеки случай заставаше с гръб към експлозивите да не би нещо да се окаже не както трябва.
Стояха вътре не повече от пет минути. После безгрижно се запътиха към зеления понтиак. Бяха непобедими. Всичко се оказваше толкова лесно. Бяха взривили кантора за недвижимо имущество в Джаксън, тъй като посредникът бе продал къща на семейство чернокожи. Посредник евреин. Бяха вдигнали във въздуха редакцията на малък вестник, защото издателят се беше изказал неутрално за сегрегацията. Разрушиха най-голямата еврейска синагога в щата.
Сега се движеха в тъмното по алеята. Зеленият понтиак зави по една странична улица. Фаровете светнаха.
Във всяка от предишните операции Уедж бе използвал петнайсетминутен фитил, който просто се запалваше с клечка кибрит — също като фойерверк. Като част от цялото изпълнение екипът винаги правеше малка обиколка с отворени прозорци на колата точно при избухването на взрива. Бяха чули и усетили всеки един от предишните взривове — от безопасно разстояние, разбира се докато се измъкваха незабелязано.
Този път обаче щеше да бъде различно. Сам зави в погрешна посока и изведнъж ги спря железопътна бариера с червени светлини. Трябваше да изчакат преминаването на безкрайно дълъг товарен влак. Сам непрекъснато гледаше часовника си. Роли мълчеше. Влакът премина, но Сам отново сбърка завоя. Бяха близо до реката, в далечината се белееше мост, а от двете страни на улицата се виждаха редици от порутени къщи. Сам отново погледна часовника си. Земята щеше да се разтърси след по-малко от пет минути, а той предпочиташе да са потънали вече в безопасния мрак на пустата магистрала, когато това Стане, Роли отново се раздвижи неспокойно, сякаш шофьорът започваше да го дразни, но не каза нищо.