Той се яви пред общинския съдия с новия си адвокат, почитаемия Кловис Брейзълтън, който се отказа от предварителното гледане и направи две други безшумни и рутинни юридически маневри. Двайсет минути след излизането си от затвора Сам отново бе откаран там. Кловис обеща да се върне след няколко дни, за да започне работа върху стратегията си, после се помота пред затвора и направи великолепно шоу за репортерите.
Трябваше да мине цял месец, за да се уталожи истерията Ъ средствата за масова информация в Гринвил. На пети май шейсет и седма Сам Кей хол и Джеремая Доугън бяха подведени под отговорност за извършване на предумишлено убийство. Прокурорът обяви публично, че ще иска смъртна присъда. Името на Роли Уедж не се споменаваше, Полицията и ФБР не подозираха за неговото съществуване.
Кловис, който сега представляваше и двамата обвиняеми, успя да издейства промяна на мястото на процеса и на четвърти септември делото започна да се гледа в окръг Нетълс, на двеста мили от Гринвил. Процесът се превърна в истински цирк. Кланът си направи бивак на моравата пред съда и организираше шумни сборища почти денонощно. Пристигнаха членове от други щати и дори бе изготвен списък с гостуващи оратори. Сам Кейхол и Джеремая Доугън бяха превърнати в символ на бялото господство и закачулени сподвижници крещяха имената им хиляди пъти дневно.
Пресата наблюдаваше и чакаше. Съдебната зала бе претъпкана с репортери и журналисти, а тия, които не извадиха късмет, бяха принудени да висят в сянката на дърветата отпред. Те разглеждаха куклуксклановците, слушаха речите им и колкото повече наблюдаваха и снимаха, толкова по-дълги ставаха речите.
Вътре в залата нещата вървяха гладко за Кейхол и Доугън. Брейзълтън направи магията си и постави дванайсет бели патриоти, както той предпочиташе да ги нарича, на местата на съдебните заседатели. После започна да руши тезата на обвинението. Най-важното беше, че доказателствата бяха косвени, тъй като никой в действителност не бе видял Сам Кейхол да поставя бомбата. Кловис наблегна на този факт в първото си изявление и това имаше ефект. Кейхол всъщност е бил нает от Доугън, който го изпратил в Гринвил по работа, и съвсем случайно той се оказал близо до кантората на Крамер в най-неподходящия момент. Мисълта за гибелта на двете ангелчета почти разплакваше Кловис. Фитилът в багажника трябва да е бил поставен там от предишния собственик на колата, някой си мистър Карсън Дженкинс, предприемач от Меридиън. Мистър Карсън Дженкинс даде показания, че работата му е налагала непрекъснато да има динамит и че очевидно просто е забравил фитила в багажника, когато е продал колата. Мистър Карсън Дженкинс беше учител в неделното училище, тих, трудолюбив, простодушен човечец, който вдъхваше доверие. Той също беше член на Ку Клукс Клан, но във ФБР не знаеха това. Кловис организира блестящо тези свидетелски показания.
Фактът, че колата на Кейхол е била оставена на паркинг в Кливланд, никога не бе разкрит от полицията или ФБР. При първото си телефонно обаждане от затвора той бе наредил на жена си да накара сина им Еди Кейхол да отиде незабавно да я прибере. Това беше истински късмет за защитата.
Най-силният аргумент, представен от Кловис Брейзълтън обаче, бе прост. Никой не можеше да докаже, че клиентите му са заговорничели за нещо, тогава как те, съдебните заседатели на окръг Нетълс, ще изпратят на смърт тези двама мъже?
След четиридневно гледане на делото съдът се оттегли на заседание. Кловис гарантираше на своите клиенти оправдателна присъда. Обвинението беше почти сигурно в това. Куклуксклановците предвкусваха победа и усилиха темпото на моравата пред съда.
Не бе произнесена обаче нито оправдателна, нито някаква друга присъда. Интересното беше, че двама от заседателите се запънаха и твърдяха, че Сам е виновен. След ден и половина заседания дванайсетте съобщиха на съдията, че са в безизходица. Процесът бе обявен за невалиден и Сам Кейхол се прибра вкъщи за първи път от пет месеца.
Шест месеца по-късно процесът бе подновен в окръг Уилсън, на четири часа път от Гринвил и на сто мили от мястото на първия процес. По време на първия процес имаше оплаквания за преследване и заплашване на евентуалните съдебни заседатели от страна на Клана. По причини, които не бяха изяснени, съдията премести делото в район, който гъмжеше от хора на Клана и техни симпатизанти. Съдебните заседатели бяха отново само бели и, разбира се, сред тях нямаше евреи. Кловис разказа същите истории със същите ударения. Мистър Карсън Дженкинс изрече същите лъжи.