— Ще отидем в леговището й — проговори най-сетне Дризт. — И ще нося тази маска, ако се наложи.
И като погледна към Уолфгар, добави:
— Сега трябва да мислим само за Риджис.
Дризт и Уолфгар вече бяха възседнали конете си и разменяха последни думи с Малкор.
— Пазете се от нея — каза Малкор и подаде на Дризт картата, която показваше пътя до бърлогата на баншито, както и още един пергамент с карта на южните земи. — Докосването й е леденостудено, а легендата твърди, че писъкът й носи смърт.
— Писъкът й? — повтори Уолфгар.
— Неземен вопъл, който е прекалено ужасен за ушите на смъртните — обясни Малкор. — Така че се пазете!
— Не се тревожи — успокои го Дризт, — ще се пазим.
— И никога не ще забравим гостоприемството и даровете на Малкор Харпъл! — добави Уолфгар.
— Нито урока, надявам се — отвърна магьосникът и му смигна, извиквайки притеснена усмивка върху устните на варварина.
Дризт се зарадва, че приятелят му поне донякъде се бе отърсил от сприхавото си настроение.
В този миг съмна и кулата се стопи пред очите им.
— Кулата изчезна, но магьосникът е тук — отбеляза Уолфгар.
— Кулата изчезна, но вратата, която води вътре, е тук — поправи го Малкор и като направи няколко крачки назад, протегна ръка, която внезапно изчезна от погледите им.
Уолфгар подскочи от изненада.
— За онези, които знаят как да я открият — добави Малкор. — Онези, които са се посветили на магията.
И като прекрачи вратата, която се намираше в някакво съвсем различно измерение, Малкор изчезна от погледа им. Миг по-късно до ушите на двамата приятели долетя гласът му:
— Дисциплина! — провикна се той и Уолфгар разбра, че прощалните думи на магьосника се отнасят за него.
Дризт пришпори коня си и разгъна картата, която бе получил от Малкор.
— Харпъл? — попита той през рамо, имитирайки подигравателния тон на Уолфгар от предишната вечер.
— Де да можеше всички харпъловци да са като Малкор — отвърна младежът.
Той все още се взираше към празното място, където допреди миг се бе издигала кулата и мислеше за двата важни урока, които магьосникът му бе дал само за една нощ — за предразсъдъците и за скромността.
От вътрешността на дома си Малкор ги проследи с поглед, докато се отдалечаваха. Как му се искаше да може да се присъедини към двамата приятели и да се впусне в приключения, както бе правил неведнъж в младостта си, да открие правилния път и да го следва на всяка цена, изправяйки се срещу страшни опасности и свирепи врагове. Харкъл правилно бе преценил високите идеали на елфа и младия варварин и бе постъпил много добре като ги насочи за съвет към Малкор.
Магьосникът се облегна на вратата. Уви, за него дните на приключения и опасности, дните на безстрашни походи в името на справедливостта, бяха безвъзвратно отминали.
Ала случилото се през последния ден му вдъхна нова надежда — факелът, който той бе носил толкова години, бе преминал в сигурни ръце.
2
Десетки хиляди малки свещици
Хипнотизиран от неспирния танц на рубина, палачът се взираше в глъбините на камъка, докато лекичко го полюляваше на светлината на свещта. Рубинът поглъщаше мекия светлик и го пречупваше в безброй миниатюрни отражения — никой скъпоценен камък не би могъл да има толкова много и толкова съвършено шлифовани ръбчета.
И все пак безбройните отражения съществуваха — истински водовъртеж от безброй мънички свещици, които го въвличаха все по-дълбоко в червената омая на камъка. Тази красота не бе излязла изпод ръцете на обикновен златар, нямаше длето на този свят, което да създаде подобно съвършенство. Медальонът бе сътворен с помощта на магия и цялата тази прелест, напомни си Ентрери, имаше за цел да увлече всеки, който се взреше в нея, в глъбините на камъка, към спокойствието на огненочервеното му сърце.
Десетки хиляди малки свещици.
Нищо чудно, че така лесно бе успял да убеди капитана да ги закара до Калимпорт. Трудно бе да устоиш на внушенията, които идваха от дълбините на прекрасния камък. Внушения, които навяваха усещане за мир и покой, думи, тихо нашепвани от добър приятел…