Пук наблюдаваше отчаяната битка иззад трона си. Макар все още да държеше варварина на прицел, той бе слисан от невероятната сила на исполина и когато един от евнусите му се съвзе достатъчно, за да се изправи на крака, той му даде знак да остане на мястото си.
В този миг до ушите му достигна звук от тътрузене и той неохотно откъсна поглед от могъщия варварин.
Плътно следван от джуджето, Ла Вал изпълзя от стаята си на четири крака, а митралната брадва заплашително проблясваше над главата му.
Бруенор видя опасното положение, в което бе изпаднал приятелят му, и веднага разбра, че магьосникът още повече ще усложни всичко. Без да губи и миг, той сграбчи Ла Вал за косата и го накара да вдигне глава.
— Какъв прекрасен ден! — отбеляза той. — Съвсем подходящ за лека дрямка!
Преди Ла Вал да разбере какво става, джуджето отново го удари с чело и върху магьосника се спусна мрак. Зад гърба на Бруенор се разнесе издайническо изщракване и той инстинктивно вдигна щита си по посока на звука… тъкмо навреме, за да посрещне стрелата от арбалета на Пук. Тя обаче проби дупка в златния щит, точно в средата на чашата пенещо се пиво, и замалко не прониза ръката на Бруенор, когато излезе от другата страна.
Джуджето надникна над ръба на скъпоценния си щит, видя дупката и в очите му лумна опасен пламък.
— Как смееш да пробиваш моя щит! — изрева той и понечи да се нахвърли върху Пук.
Великанът — евнух побърза да се намеси.
С крайчеца на окото си Уолфгар видя какво става и с удоволствие би се хвърлил да помогне на приятеля си (особено като забеляза, че Пук отново зарежда тежкия арбалет), ала неговото положение съвсем не беше по-леко. Един крилат демодан излетя през портала и се спусна отгоре му.
Само светкавичните рефлекси спасиха младия варварин. Без дори да се замисли, той сграбчи чудовището за крака и като напрегна цялата си исполинска сила, за да запази равновесие, хвърли тялото му на земята, където Щитозъб с лекота го довърши.
Когато отново се обърна назад, през Тароския пръстен вече се подаваха няколко чифта хищнически ръце, две-три от чудовищата дори бяха успели да проврат главите и част от раменете си. Бясно размахал магическия чук, Уолфгар нямаше време да мисли за друго, освен за това как да задържи гнусните създания от другата страна на портала.
Преметнал безчувственото тяло на Кати-Бри през рамо, Дризт тичаше по обвития в зловонни миазми мост. Учуди се, че никой не опита да го спре, ала бързо разбра какво става, когато най-сетне достигна портала.
Десетки демодани се бяха струпали там, препречвайки пътя на всеки, който би се опитал да премине през магическата врата.
Смут обзе елфа. Той внимателно положи тялото на Кати-Бри на моста и се отпусна на едно коляно, чудейки се какво да прави. За миг се замисли дали да не опита с Таулмарил, ала знаеше, че дори само една стрела да пропусне целта си, ще премине портала и ще се озове от другата страна, където стоеше Уолфгар. Не можеше да поеме такъв риск.
— Толкова близо! — безпомощно прошепна той и сведе поглед към Кати-Бри.
Протегна ръка и погали лицето й. Колко студена бе кожата й! Приведе се над нея, за да види дали диша, ала преди да разбере какво прави, устните му леко докоснаха нейните. Младата жена потрепна, но не отвори очи.
Ала все още бе жива и това даде нови сили на Дризт.
— Твърде близо! — мрачно каза той. — Няма да позволя да загинеш в това ужасно място!
И той пак преметна тялото й през рамо, като внимателно го завърза с плаща си, за да е сигурен, че няма да падне. След това извади двата магически ятагана, прокара чувствителните си пръсти по изкусно изработените дръжки, сякаш искаше да се слее в едно с оръжията и да ги направи смъртоносно продължение на собствените си ръце, и си пое дълбоко дъх.
После се хвърли така безшумно, както можеше само един Елф на мрака, към струпаните чудовища.
Риджис неспокойно се изправи, когато видя тъмните силуети да изскачат от сребърните сенки около него. Не го заплашваха (поне засега), ала ставаха все повече и повече. Незнайно как полуръстът бе сигурен, че котките са тук единствено заради него.
В този миг се появи Гуенивар.
— Намислила си нещо — каза Риджис, видял странната възбуда в тъмните очи на пантерата.