— Ами аз… — погледите на четиримата приятели се обърнаха към Риджис и той замълча за миг, чудейки се как най-добре да направи предложението си, — мислех си… за вашето заминаване, де… имам предвид…
— Изплюй камъчето — каза Бруенор, досещайки се какво е намислил Риджис.
— Ами… аз се устроих доста добре в гилдията — продължи полуръстът.
— И възнамеряваш да останеш тук — довърши Кати-Бри вместо него. — Няма да се опитваме да те разубедим, макар че със сигурност много ще ни липсваш!
— Не е само това — обясни Риджис. — Тук може да се натрупат големи богатства, ако имам до себе си бойци като вас…
Бруенор не го остави да довърши:
— Добро предложение, наистина, ала моят дом е Северът.
— Войските вече очакват завръщането ни — добави Кати-Бри.
Риджис разбра, че отказът на Бруенор е окончателен и понеже знаеше, че ако се наложи Уолфгар би последвал Кати-Бри дори и в Тартар, се обърна към Дризт, който през последните няколко дни се бе превърнал в истинска загадка за приятелите си.
Дризт се облегна назад и се замисли. Учудени и разтревожени, че не бе отказал веднага, Бруенор, Уолфгар и най-вече Кати-Бри го гледаха с безпокойство. Кой знае, може би животът в Калимпорт нямаше да е толкова лош, още повече, че за един Елф на мрака нямаше да е никак трудно да се издигне в сенчестото царство, в което Риджис се канеше да се потопи. Най-сетне Дризт вдигна глава и погледна Риджис право в очите.
— Не — простичко каза той.
При звука на облекчената въздишка на Кати-Бри, Дризт се обърна и улови погледа й.
— Твърде много сенки и мрак пребродих през живота си — обясни той. — Сега един благороден трон очаква истинския крал и моето място е при доблестните войни, които ще се впуснат в битка за него.
Риджис се облегна назад и сви рамене без ни най-малко да се учуди.
— След като твърдо сте решили да потеглите на война, не ми остава друго, освен да ви помогна с малкото, с което мога. Какъв приятел ще съм иначе!
Тримата му другари го изгледаха любопитно — Риджис никога не спираше да ги изненадва.
— И точно, защото искам да ви помогна — продължи полуръстът, — толкова се зарадвах, когато ми съобщиха, че тази сутрин в Калимпорт е пристигнал един много важен (поне доколкото разбирам от разказите на Бруенор) за пътуването ви насам човек.
При тези думи той плесна с ръце и един млад прислужник влезе в залата, следван от капитан Дюдермонт.
Капитанът се поклони на Риджис, после с още по-дълбок поклон се обърна към скъпите приятели, с които животът го бе срещнал по време на изпълненото с опасности пътуване от Града на бездънните води.
— Попътният вятър издуваше платната ни — обясни той, — а и „Морски дух“ пори вълните по-бързо отвсякога. Можем да тръгнем още утре призори, а нежното поклащане на кораба бързо ще излекува умората ви.
— А търговията? — попита Дризт. — Нали точно заради нея идвахте насам. А и времето. Ти сам каза, че няма да се връщате към Града на бездънните води преди следващата пролет.
— Не знам дали ще успеем да стигнем чак до Града на бездънните води — отвърна Дюдермонт. — Това само времето и ледовете ще покажат. Едно обаче е сигурно — когато слезете от „Морски дух“, ще се намирате много по-близо до целта си, отколкото сега.
После погледна към Риджис и добави:
— Що се отнася до загубите в търговията, всичко вече е уредено.
Риджис мушна палци в богато украсения си колан и се облегна назад.
— Това е най-малкото, което мога да сторя за вас — каза той. — Дължах ви го.
— Ха! — изсумтя Бруенор и в очите му заиграха весели пламъчета. — Дължиш ни много повече от това, Къркорещ корем, много повече!
Дризт стоеше до единствения прозорец в стаята си и замислено гледаше към потъналите в мрак калимпортски улици. Тази нощ над тях тегнеше особена тишина, изпълнена с напрежение и страх; целият град сякаш бе замрял в очакване на борбата за надмощие, която неминуемо щеше да последва падането от власт на могъщия Пук паша.
Ала Дризт знаеше, че там, макар и невидими в мрака, две очи се взират в него и неотклонно следят къщата — изгарян от омраза, някой неуморно чакаше вести за Елфа на мрака и жадуваше нова възможност да се изправи срещу него.
Нощта лениво се запъти към своя край, първите лъчи на утринното слънце обагриха небето, а Дризт все така гледаше навън. И този път, както предишния ден, Бруенор пръв влезе в стаята му.