Ярка синя светкавица проряза тъмнината, профуча над главата на елфа и проби стената. Въздухът около Дризт се нагорещи до червено, снежнобялата му коса се изправи.
Магическият лъч на Агата се устреми към мрачната гора и извади Уолфгар от вцепенението му.
— Дризт! — простена той и с мъка се изправи на крака.
Приятелят му сигурно вече бе мъртъв, отвъд купола от клони пещерата тънеше в непрогледен мрак, ала без нито за миг да помисли за собствената си безопасност, Уолфгар безстрашно се запрепъва към входа.
Дризт пълзешком обикаляше пещерата, използвайки топлината на огъня като ориентир. При всяка крачка замахваше с ятагана си, но ударите му срещаха единствено въздуха и дърветата, които образуваха стените на помещението.
Изведнъж мракът се вдигна и го завари беззащитен, опрял гръб в стената, вляво от входа на пещерата. Навсякъде около него образът на Агата му се хилеше зловещо, докато устните й беззвучно мълвяха думите на ново заклинание. Дризт се огледа наоколо, мъчейки се да открие път за бягство, ала внезапно разбра, че призракът изобщо не гледа към него.
В другата част на помещението, в нещо, което трябва да беше истинско огледало, той съзря друг образ — на Уолфгар, който тъкмо влизаше в пещерата, напълно беззащитен докато пропълзяваше през тесния вход.
Дризт разбра, че няма и миг за губене. Беше започнал да прозира подредбата на измамния лабиринт и можеше да се досети за посоката, в която трябваше да се намира истинският дух. Той приклекна на едно коляно, гребна шепа мръсотия от пода и я хвърли около себе си, описвайки широка дъга.
Всички образи реагираха еднакво, така че Дризт не можа да разбере кой от тях бе неговият враг. Ала истинската Агата, която и да бе тя, плюеше пръст — Дризт бе успял да прекъсне заклинанието й.
Уолфгар се изправи на крака и незабавно стовари Щитозъб върху стената вдясно от вратата, после смени посоката на удара и запрати могъщия чук право срещу образа, който се намираше в отсрещния край на помещението, точно над огъня. Щитозъб отново връхлетя върху стената, пробивайки в нея огромна дупка.
Камата на Дризт полетя към още един от лъжливите образи и срещна само въздух. Внезапно елфът улови издайническо проблясване откъм онази част на пещерата, където бе видял образа на Уолфгар. В мига, в който магическият чук се завърна в ръката на варварина, Дризт се втурна към него.
— Води ме! — изкрещя той, надявайки се, че Уолфгар ще го чуе.
Варваринът го разбра.
— Темпос! — изрева той, за да предупреди приятеля си, че се кани да нанесе нов удар, и хвърли Щитозъб.
Дризт се наведе, магическият чук изсвистя над гърба му и с гръмовен трясък се заби в едно от огледалата. Половината от образите в пещерата изчезнаха и Агата нададе яростен крясък. Без да се бави и миг, Дризт скочи през счупеното огледало и се приземи в натрошените стъкла.
Право в съкровищницата на Агата.
Призракът нададе страховит писък и убийственият звук повали Дризт и Уолфгар на земята. Само че този път двамата приятели бяха подготвени и успяха да отблъснат пагубното му въздействие много по-лесно. Дризт допълзя до съкровището на призрака и започна да събира злато и скъпоценни камъни в една кесия, докато Уолфгар, обзет от дива ярост, вилнееше из пещерата. Скоро земята около стените бе осеяна с парчета дърво, а огромните рамене на младежа се покриха с грозни драскотини, от които течаха струйки алена кръв. Ала обхванат от свиреп гняв, той не усещаше никаква болка.
Дризт почти беше напълнил торбата си и тъкмо се канеше да се махне оттам, когато погледът му бе привлечен от някакъв странен предмет — предмет, който почти се радваше, че не бе успял да открие досега и който една част от него тайно се надяваше никога да не намери. Така му се искаше тази вещ да съществува само в преданията! Ала сега тя бе пред него — съвсем обикновена маска с безлични черти и само с едно просто въженце, което да я държи на лицето на онзи, който я сложи. Но Дризт знаеше, че колкото и обикновена да изглеждаше, това бе същата вещ, за която му бе говорил Малкор. Сега вече и да искаше, не можеше да се откаже от нея. Риджис имаше нужда от него, а за да му се притече на помощ навреме, Дризт имаше нужда от маската. Неволна въздишка се откъсна от устните на елфа, когато ръката му докосна магическия предмет и усети силата, заключена в него. Без да се колебае повече, той мушна маската в торбата си.
Само че Агата нямаше намерение да се раздели със съкровищата си толкова лесно — призракът, който се изправи срещу Дризт, когато той прескочи счупеното огледало бе съвсем истински, а не плод на магическа илюзия. Сиянието заблестя страховито, докато Дризт отбиваше ударите на обезумялата от гняв Агата.