Саймън не можеше да разбере дали този трол е жрец, танцьор или просто предвестник на кралската двойка. Когато новодошлият удари крак в пода, тълпата зашумя щастливо. А когато докосна върховете на рогата си и после вдигна ръце към небето, троловете ахнаха и бързо подновиха пеенето си. Мъжът дълго подскача по издигнатия подиум, толкова съсредоточен в работата си, колкото и всеки сериозен занаятчия. Най-после спря и като че ли се заслуша. Шумът на тълпата замря. Още четири фигури се появиха на вратата — три с размер на тролове и един, който се извисяваше над останалите.
Извеждаха Бинабик и Слудиг. Острите копия на пазачите бяха опрени в гърбовете на затворниците. Саймън понечи да стане и да се развика, но широката ръка на Хейстън падна на рамото му и го задържа на столчето.
— Спокойно, момче! Те идват насам. Чакай да дойдат. Няма да правим представление за тая сган, я!
И тролът, и брадясалият римърсгардец бяха значително по-слаби от последния път, когато Саймън ги бе виждал. Лицето на Слудиг, обрасло като храст, беше розово и се белеше, все едно изгоряло от слънцето. Бинабик изглеждаше съвсем блед — някога кафявата му кожа бе изсветляла до цвета на овесени ядки. Очите му бяха хлътнали, заобиколени от сенки.
Двамата вървяха бавно: Бинабик с наведена глава, а Слудиг се оглеждаше дръзко до момента, в който не забеляза Саймън и Хейстън — усмихна им се тъжно. Докато прекрачваха рова, за да влязат във вътрешния кръг, римърсгардецът се пресегна и потупа Саймън по рамото, но веднага изохка от болка, защото единият пазач мушна ръката му с върха на копието си.
— Ех, да имах меч — измърмори Слудиг, докато внимателно се настаняваше на една от табуретките. Бинабик седна от другата страна. Все още не бе повдигнал очи, за да погледне приятелите си.
— Трябва нещо повече от мечове, приятелю — прошепна Хейстън. — Те са дребни, но жилави, а и погледни колко са много, Усирис да ги прокълне!
Саймън се наведе пред Слудиг и каза настойчиво:
— Бинабик! Хей, Бинабик! Дошли сме да ви защитим!
Тролът повдигна глава. За момент изглеждаше, че ще каже нещо, но очите му продължиха да гледат невиждащо. Поклати глава възможно най-леко и отново се втренчи в пода. Саймън се ядоса. Бинабик трябваше да се бори за живота си! А седеше унило като стария впрегатен кон Рим и само очакваше убийствения удар.
Нарастващата глъчка от възбудени гласове изведнъж стихна. Още една група тролове се появи на вратата и бавно се придвижи напред — Нънууика Ловджийката и Уамманак Пастира в пълно церемониално облекло от кожа, кост и изгладени камъни.
Зад тях още един трол пристъпваше безшумно с меките си ботуши — млада жена, чиито очи не изразяваха никакви чувства, а устата й беше стисната в тънка линия. Погледът й бързо се плъзна по насядалите на столчетата и се отклони. Тролът с овнешките рога танцува пред тримата, докато не стигнаха стъпалата на подиума и не се изкачиха до кушетката си от кожи. Непознатата жена седна точно пред кралската двойка, едно стъпало по-ниско. Подскачащият вестител — или каквото там беше, Саймън така и не можа да реши — запали свещичка в една от стенните лампи, после я допря до кръга мазнина, който пое огъня с ослепително изпухтяване. Пламъците се разпростряха по кръга, като изпускаха черен дим. Малко по-късно пушекът се разнесе нагоре към тъмните простори под пещерния таван.
Пастира се наведе напред, вдигна кривото си копие и го размаха към Бинабик и Слудиг. Когато проговори, тълпата отново изпя няколко думи, но бързо се смълча; Уамманак продължи да говори без прекъсване. Съпругата му и младата жена наблюдаваха внимателно. Очите на Ловджийката, според Саймън, изглеждаха пронизителни и безжалостни. Отношението на другата беше по-трудно за определяне.
Речта продължи доста дълго. Саймън тъкмо започваше да се чуди дали господарите на Ийканук не са решили да престъпят обещанието си към Джирики, когато Пастира спря да говори, размаха копието си към Бинабик, след което ядно посочи спътниците му. Саймън погледна Хейстън, който повдигна вежда, все едно искаше да каже: почакай и ще видим.