Монахът скръсти ръце на гърдите си и заговори търпеливо, но не я погледна в очите:
— Няма ли да ме послушаш, господарке? За последен път? Моят съвет не е и наполовина толкова лош, колкото го изкарваш, и ти го знаеш. Колко дълго ще слушаш медените слова на този… този дворцов красавец? Ти си като неговата малка птичка: той я изважда от клетката й, играе си с нея, а после я връща обратно. Той не се интересува от теб.
— Странно е да чувам тези думи от теб, брат Кадрах. Графът ни предостави капитанската каюта, храни ни на своята маса и се отнася с мен с пълно уважение. — Сърцето й малко се забърза, когато тя си припомни устните на Аспитис до ухото си и неговото силно, нежно докосване. — А от друга страна, ти ме излъга: взе пари за моята свобода и ме повали в безсъзнание. Само един луд може да се изтъква като приятел след всичко това.
Сега Кадрах вдигна очи и задържа погледа си върху очите й за един дълъг миг. Като че ли търсеше нещо в тях и проучващото му разглеждане разля топлина по страните й. Тя направи подигравателна физиономия и му обърна гръб.
— Много добре, господарке — каза той. С крайчеца на окото си тя видя как той сви рамене и тръгна надолу към палубата. — Изглежда, напоследък в църквата на Усирис проповядват малко доброта или милост — подхвърли той през рамо.
Мириамел премига през сълзи на гняв.
— Ти си религиозният, Кадрах, не аз. Ако думите ти са верни, ти си най-добрият пример! — Грубият й отговор не й донесе кой знае какво удоволствие.
Когато й омръзна да гледа тълпите в корабостроителницата, Мириамел слезе в каютата си. Монахът седеше на леглото и решително се взираше в нищото. Мириамел не искаше да разговаря с него, затова се обърна, отново излезе на палубата и неспокойно закрачи по нея. Моряците, които бяха останали на борда, стягаха „Облака на Еадне“ за предстоящото пътуване — някои се катереха по такелажа, други работеха по палубата. Щяха да останат във Винита само до утре, така че всички претупваха задълженията си, та по-бързо да слязат на брега.
Мириамел спря до парапета на мостика и пак загледа тълпите по брега. Хладният влажен вятър рошеше косата й. Тя се замисли за онова, което бе казал Кадрах. Можеше ли да е прав? Тя знаеше, че Аспитис е ласкател, но възможно ли бе той въобще да не се интересува от нея? Мириамел си припомни първата им нощ на палубата и сладките тайни целувки, които той бе откраднал от нея след това. Бе сигурна, че монахът греши. Тя не си въобразяваше, че Аспитис я обича с цялата си душа — съмняваше се, че лицето й го мъчи насън, както неговото мъчеше нея, — но извън всякакво съмнение знаеше, че той я харесва, а това не можеше да се каже за останалите мъже около нея. Баща й бе желал тя да се омъжи за онзи ужасен пиян самохвалко Фенгболд, а чичо й Джосуа бе искал единствено да седи кротко и да не му докарва никакви неприятности.
Но съществуваше и Саймън… при тази мисъл тя усети проблясък топлина да се стрелва в сивата утрин. Той бе мил по негов си глупав начин, а в същото време — смел колкото всеки от благородниците, които бе виждала. Но той бе кухненски прислужник, а тя — принцеса… в края на краищата какво значение имаше Саймън? Те бяха на противоположните краища на света. И никога нямаше да се видят отново.
Някой докосна ръката й и я стресна. Тя се извърна и видя сбръчканото лице на Ган Итай да се взира нагоре в нейното. Обичайното изражение на нискито, лукавото добро настроение, го нямаше.
— Момиче, трябва да говоря с теб — каза старицата.
— К-какво? — Нещо в изражението на нискито я разтревожи.
— Сънувах сън. Сън за теб… и за лоши времена. — Ган Итай наведе глава, а после се обърна към морето, преди отново да я погледне. — Сънят каза, че ти си в опасност, Мири…
Нискито млъкна, гледаше някъде зад Мириамел. Принцесата се наведе напред. Беше ли й се счуло, или Ган Итай бе понечила да я нарече с истинското й име? Не, не можеше да е така — никой освен Кадрах не знаеше коя е тя и Мириамел се съмняваше, че монахът е казал на някого от кораба — това, до което можеше да доведе подобна новина, бе твърде непредвидимо, а Кадрах бе хванат в капан насред океана точно като нея. Не, сигурно й се беше счуло.