В пещерата се надигна вълна от ядосани гласове. Викащия духове вече беше приклекнал отново, още преди Бинабик да е свършил с превода на думите му на Западния език.
Нънууика се огледа с ритуална преднамереност.
— Някой друг от присъстващите ще обвини ли Бинбиникегабеник?
Непознатата млада жена, която Саймън почти бе забравил в суматохата, причинена от думите на Канголик, бавно се изправи на мястото си на най-горното стъпало. Очите й бяха скромно наведени, а гласът й беше тих. Тя говори само няколко кратки мига.
Бинабик не обясни веднага думите й, въпреки че те предизвикаха голям шум и много подсвирквания сред насъбраните тролове. На лицето му имаше изражение, каквото Саймън никога не бе виждал у приятеля си — пълно и безнадеждно нещастие. Бинабик се взираше в младата жена със сурова съсредоточеност, като че ли наблюдаваше някакво ужасяващо събитие, което въпреки всичко трябваше да запомни и по-късно да преразкаже в детайли.
И точно когато Саймън си помисли, че Бинабик е замълчал, този път вероятно завинаги, тролът проговори — спокойно, все едно само известяваше за получаването на стара и вече незначителна рана.
— Сискинанамук, най-младата дъщеря на Нънууика Ловджийката и Уамманак Пастира, също обвинява Бинабик от Минтахок. Въпреки че той постави копието си пред вратата й, когато девет пъти по девет дни преминаха и уречената дата на сватбата настъпи, него го нямаше. Нито изпрати някакво обяснение. Когато се завърна в нашите планини, не дойде в дома на народа си, а пътува с крохокък и утку към избягвания връх Йиджарджук. Той посрами Къщата на предшественика и бившата си годеница. Сискинанамук го нарича клетвопрестъпник.
Саймън се загледа в потиснатото лице на Бинабик като ударен от гръм. Женитба! През цялото време, докато Саймън и дребният човечец си бяха пробивали с бой път към Наглимунд и после през Бялата пустош, народът на Бинабик бе очаквал той да се върне и да изпълни клетвата си за брак. А и беше сгоден за дете на Пастира и Ловджийката! Никога не бе направил и най-малкия намек за това!
Саймън се вгледа по-внимателно в обвинителката на Бинабик. Сискинанамук, въпреки че в очите на Саймън изглеждаше толкова ниска, колкото и целият й народ, като че ли беше малко по-висока от Бинабик. Лъскавата й черна коса беше сплетена от двете страни на лицето, като плитките се съединяваха под брадичката й в една, дебела, преплетена с небесносиня панделка. Имаше малко бижута, особено в сравнение с величествената си майка, Ловджийката. Само един тъмносин скъпоценен камък блестеше на челото й, прихванат с тънък черен ремък.
Кафявите й бузи бяха потъмнели още повече. Въпреки че погледът й бе замъглен, може би от яд, а може би от страх, Саймън си помисли, че в наклона на брадичката й се усеща волева и предизвикателна натура, както и острота на окото — не острият като бръснач поглед на майка й Нънууика, а изгледът на някой, който вече е взел решение. За миг си помисли, че може да я види така, както я виждат хората от собствения й свят — не нежна, податлива красавица, а миловидно и умно момиче, чието възхищение не може да се спечели лесно.
Внезапно осъзна, че тя е била онази, която стоеше пред пещерата на Куантака снощи — онази, която го бе заплашила с копие! Нещо неопределимо в чертите й му го подсказа и той разбра, че в края на краищата тя е ловджийка, също като майка си.
Горкият Бинабик! Възхищението й можеше и да не се печели лесно, но приятелят на Саймън я бе спечелил за себе си, или поне така изглеждаше. Обаче умът и решителността, на които Бинабик сигурно се беше възхищавал много, сега бяха обърнати срещу него. Най-после Бинабик отговори:
— Напълно съм съгласен със Сискинанамук, дъщеря на рода на Луната. Това, че тя въобще прие копието на човек, толкова недостоен като чирака на Пеещия човек, за мен е удивително.
Сискинанамук сбърчи устни при това изказване, но Саймън помисли, че презрението й не изглежда убедително. Бинабик продължи:
— Срамът ми е огромен. Наистина, девет пъти по девет дни копието ми стоя пред вратата й. Аз не дойдох да се оженим, когато тези нощи преминаха. Няма думи, които бих могъл да изрека, та да заличат раната или да намалят вината ми. Трябваше да бъде направен избор, както се случва, когато бъде извървяна Пътеката на съзряването. Бях в чужда земя и господарят ми бе мъртъв. Направих своя избор; и със съжаление искам да кажа, че ако трябваше да избирам отново, бих направил същия избор.