Выбрать главу

— Е, значи кралят ви е отишъл на война, разбил е враговете си и се е завърнал с верността на кралство, много по-старо дори и от отдавна изчезналата империя на Набан. Защо поданиците ми се крият като кучета от камшик?

— Те са само необразовани селяни, сир — отвърна Хелфсин. Капка пот увисна на върха на носа му.

С плашеща отмереност Елиас каза:

— Мисля, че някой тук е създавал неприятности в мое отсъствие. Бих искал да знам кой е разпространявал слухове. Чуваш ли ме, Хелфсин? Трябва да разбера кой си мисли, че знае повече за доброто на Остен Ард от висшия владетел. Махай се сега, а когато те видя следващия път, гледай да имаш нещо, което да ми кажеш. — Той ядосано подръпна бузата си. — Мисля си, че някои от тези проклети, стоящи си вкъщи благородници трябва да видят сянката на бесилото. Това може и да им припомни кой управлява тази земя.

Капката пот най-после се откъсна от носа на Хелфсин и тупна на пода. Икономът кимна рязко и няколко други капки, странно много за хладния следобед, се разхвърчаха от лицето му.

— Разбира се, господарю. Хубаво е, много е хубаво, че се върнахте при нас. — Той се изправи, отново се поклони, а после се обърна и бързо излезе от тронната зала.

Глухият удар на затварящата се врата отекна под гредите на тавана и гъсто подредените флагове. Елиас се облегна назад в голямата си клетка от пожълтели кости, разтърка очи и каза глухо:

— Гутулф, ела тук.

Графът на Утаниат пристъпи напред въпреки странното, притискащо го желание да избяга. До лакътя на Елиас стоеше Приратес, лицето му беше гладко и непроницаемо като мрамор.

Чак след като Гутулф стигна Престола от драконова кост, Елиас отпусна ръцете си в скута. Сините кръгове под очите му изглеждаха така, сякаш погледът на краля се бе отдръпнал навътре в главата му. За момент на графа дори му се стори, че кралят наднича от някаква тъмна дупка, от някакъв капан, в който е попаднал. В гласа на Елиас се прокрадна бледа нишка на отчаяние:

— Трябва да ме пазиш от предателство, Гутулф. В момента съм уязвим, но ни чакат велики дела. Тази земя ще преживее такъв златен век, за който философите и монасите само са си мечтали… но аз трябва да оживея. Трябва да оживея, или всичко ще пропадне. Всичко ще стане на пепел. — Елиас се наведе напред и сграбчи мазолестата ръка на Гутулф с пръсти, студени като рибешки опашки.

— Трябва да ми помогнеш, Гутулф. — В измъчения му глас прозвуча силна нотка. За момент графът видя в краля своя другар от многото битки и многото таверни: такъв, какъвто го помнеше, което само направи думите на Елиас още по-болезнени. — Фенгболд и Готвиг, а и останалите, са глупаци. Хелфсин е като изплашен заек. Ти си единственият човек в целия свят, на когото мога да вярвам… освен Приратес, разбира се. Вие двамата сте единствените, чиято вярност към мен е несъмнена.

Кралят се отпусна назад и отново покри очите си и стисна зъби, все едно нещо го болеше. После махна с ръка, за да освободи Гутулф. Графът погледна Приратес, но червеният монах само поклати глава и се обърна, за да напълни отново чашата на Елиас.

Докато вървеше по осветения от лампи коридор, Гутулф усети тежък камък от страх да се загнездва в корема му. И бавно започна да обмисля немислимото.

Мириамел издърпа ръката си от хватката на граф Стреаве, рязко отстъпи назад и падна в стола, който човекът с маската на череп беше поставил зад нея. За момент остана там, като в капан, после попита:

— Откъде знаехте, че съм аз? И че идвам насам?

Графът захихика и потупа с пръст лисичата маска, която бе свалил.

— Силните разчитат на силата си. Не толкова силните трябва да са хитри и бързи.

— Това не е отговор на въпроса ми.

— О! — Стреаве повдигна вежда. После се обърна към череполикия си помощник. — Можеш да си вървиш, Ленти. Изчакай с хората си навън.

— Но навън вали — скръбно отвърна Ленти. Костената му маска се разклати, очите му надзъртаха от черните кухини. Графът сприхаво каза:

— Тогава чакай на горния етаж, глупако! Ще позвъня, когато имам нужда от теб.

Ленти се поклони небрежно, после хвърли един поглед на Мириамел и излезе. Стреаве въздъхна.

— Ех, ама и той е един. Понякога се държи като дете. Но все пак прави онова, което му се казва. Това е повече, отколкото може да се каже за много от тези, които ми служат.

Графът побутна гарафата с вино към брат Кадрах, който я помириса подозрително, очевидно раздвоен.