— О, стига! Пий! Да не мислиш, че бих минал през всички тези неприятности да ви прекарам през Ансис Пелипе, само за да ви отровя в една от собствените си резиденции? Ако исках да умрете, щяхте да плувате по очи в залива още преди да сте слезли от кораба.
— Това не ме прави по-спокойна — намеси се Мириамел; започваше да се окопитва, а и беше ядосана. — Ако намеренията ви са честни, графе, тогава защо ни доведохте тук под заплахата на ножове?
— Ленти да не ви каза, че има нож?
— Съвсем определено — язвително отвърна Мириамел. — Да не искате да кажете, че няма?
Старецът се изкикоти:
— Благословена Елисия, разбира се, че има! Десетки ножове, с всякаква форма и дължина, някои заточени и от двете страни, някои с по две остриета. Ленти има повече ножове, отколкото вие зъби. Само че винаги му повтарям да не го разгласява непрекъснато. Из целия град го наричат Ленти Ави Стето.
Стреаве спря да се смее с леко изхриптяване. Мириамел погледна към Кадрах за обяснение, но монахът бе погълнат от виното на графа — явно бе решил, че е безопасно.
— А какво значи… Ави Стето?
Стреаве гордо поклати глава.
— Това е „имам нож“ на пердруински. А той знае как да използва играчките си, наистина знае…
— И все пак как разбрахте за нас, господине? — попита Кадрах и обърса уста с опакото на ръката си.
— И какво ще правите с нас? — настоя Мириамел.
— Колкото до първото, както вече ви казах, слабите трябва да имат свои начини. Моят Пердруин не е държава, чиято мощ кара другите да треперят, така че вместо това трябва да имаме много добри шпиони. Всяко пристанище в Остен Ард е отворен пазар за знания, а най-добрите брокери на тях са мои. Разбрах, че сте напуснали Наглимунд, още преди да стигнете до река Гринуейд. Оттогава моите хора ви наблюдават. — Стреаве взе един червеникав плод от купата на масата и започна да го бели с треперещи пръсти. — А колкото до второто, това наистина е добър въпрос.
Той се бореше с грубата кора на плода. Мириамел внезапно изпита неочаквано съчувствие към стария граф, пресегна се внимателно и взе плода от ръцете му.
— Разрешете на мен.
Стреаве повдигна вежди и каза изненадано:
— Благодаря, мила. Много любезно. И така, на въпроса какво ще правя с вас. Ами, трябва да си призная, че когато за пръв път разбрах за вашето… временно независимо състояние… ми хрумна, че може да има доста хора, които биха платили добре за няколко думи по отношение на местоположението ви. После, по-късно, когато стана ясно, че ще сменяте кораба си тук, в Ансис Пелипе, ми хрумна, че тези, които биха оценили вестта, сигурно биха платили дори още повече за самата принцеса. Баща ви… или чичо ви например.
Разярена, Мириамел пусна плода в купата — полуобелен.
— Ще ме продадете на враговете ми!?
Графът успокояващо отвърна:
— Хайде, хайде, мила. Кой е споменал такова нещо? А и кого наричате враг все пак? Баща си краля? Или любимия си чичо Джосуа? Въобще не става въпрос да ви продам на търговците на роби от Наскаду за няколко медни монети. Освен това сега тази възможност и без това не съществува.
— Какво значи това?
— Значи, че няма да ви продам на никого. Моля ви, не се безпокойте за това.
Мириамел отново взе плода. Сега нейните ръце трепереха.
— А какво ще стане с нас?
— Вероятно графът ще трябва да ни заключи в дълбоките си тъмни изби за наше собствено добро — намеси се Кадрах, загледан нежно в почти празната гарафа. Изглеждаше напълно и великолепно пиян. — Ех, наистина ужасна съдба!
Отвратена, тя му обърна гръб и отново попита Стреаве:
— И какво сега?
Старецът взе хлъзгавия плод от ръката й и внимателно го захапа.
— Кажете ми едно нещо. Към Набан ли пътувате?
Мириамел се поколеба.
— Да — промълви накрая. — Да, към Набан.
— Защо?
— И защо трябва да ви кажа? Вярно, не сте ни направили нищо лошо, но също така досега не сте се показали и като приятел.
Стреаве се вгледа в нея и върху долната част на лицето му бавно се разля усмивка. Но зачервените му очи запазиха остротата си.
— Харесвам младите жени, които знаят какво знаят. Остен Ард е пълен догоре с чувства и неточни схващания — не грях, разбирате ли, а глупави чувства, които карат дори ангелите да стенат от отчаяние. Но ти, Мириамел, още откакто беше дете, изглеждаше като човек, който може да направи нещо в този свят.