В този момент един глас изсъска на тролски:
— В името на очите на Кинкипа! Качвай се по въжето, глупак такъв!
— Сиски? — Бинабик си пое дъх и стана. — Какво правиш?
— Нещо, което никога няма да си простя — също както не бих си простила, ако го оставя недовършено. Сега мълчи и се качвай!
Бинабик внимателно подръпна въжето и попита:
— Но как ще го удържиш? Няма нищо, за което да го завържеш, а ръбът е хлъзгав.
— На кой говориш? — попита Слудиг, обезпокоен от тролската реч.
— Доведох си съюзници — отвърна Сискинанамук. — Качвайте се! Пазачите ще се върнат, когато Седа докосне върха на Сикихок!
Бинабик обясни набързо на Слудиг какво става и го пусна да се качва. Римърът, отслабнал от затворничеството, бавно се изкатери нагоре и изчезна през ръба в тъмнината. Но Бинабик не го последва. Сиски пак се появи на ръба.
— Побързай, преди да съм съжалила за глупостта си! Катери се!
— Не мога. Няма да избягам от справедливостта на народа си — отвърна Бинабик.
— Да не си луд? Какво искаш да кажеш? Пазачите ще се върнат много скоро! — Сиски не можеше да скрие страха в гласа си. — Ще ги накараш да убият приятелите ти от равнините с този глупав номер.
— Не, Сиски, отведи ги. Помогни им да избягат. Ще получиш моята благодарност. Всъщност вече я имаш.
Тя чак подскочи, разтреперана от безпокойство.
— Ах, Бинабик, ти си проклятие за мен! Първо ме унижаваш пред народа ни, а сега говориш лудости от дъното на тази дупка! Излизай! Излизай!
— Няма да наруша още една клетва.
Сискинанамук вдигна поглед към луната и възкликна:
— Кинкипа Снежната девица да ми е на помощ. Бинбиникегабеник, защо си толкова упорит! Ще умреш ли, за да докажеш, че си прав!?
Учудващо, но Бинабик започна да се смее:
— А ти ще ми спасиш ли живота само за да докажеш, че бъркам?
Още две глави се появиха на ръба на дупката. Слудиг изръмжа:
— Проклятие, трол такъв, какво чакаш? Да не си ранен? — Римърсгардецът падна на колене, като че ли щеше да слезе обратно по въжето. Бинабик изкрещя на Западния език:
— Не! Не ме чакайте. Сискинанамук ще ви отведе до някое безопасно място, откъдето може да започнете спускането си по планината. Може да стигнете отвъд границите на Ийканук до изгрев-слънце.
— Какво те задържа тук? — попита Слудиг удивено.
— Аз бях осъден от народа си. Престъпих клетвата си. Няма да я престъпя втори път.
Слудиг изръмжа от объркване и гняв. Тъмната фигура до него се приведе напред.
— Бинабик, това съм аз, Саймън. Трябва да тръгваме. Трябва да намерим Камъка на раздялата. Гелое каза така. Трябва да занесем Трън там.
Тролът отново се изсмя, но кухо:
— И какво, без мен няма тръгване, няма Камък на раздялата, така ли?
— Да! — Отчаянието на Саймън бе очевидно. Времето им вече свършваше. — Ние не знаем къде е! Гелое каза, че ти трябва да ни заведеш там! Наглимунд е паднал! Ние може да сме единствената надежда на Джосуа — а и единствената надежда на твоя народ!
Бинабик остана известно време замислен на дъното на дупката. Най-после хвана висящото въже и започна да се изкачва по отвесната стена. Когато стигна до върха, падна право в яростната прегръдка на Саймън. Слудиг удари малкия човечец по рамото — приятелски удар, който почти преобърна Бинабик обратно в дупката. Хейстън стоеше наблизо, дъхът му димеше през брадата, дебелите му ръце бързо навиваха въжето. Бинабик се отдръпна от Саймън и му каза:
— Не изглеждаш добре, приятелю. Раните ти те измъчват. Ех, това е жестоко. Не мога да ви оставя на милостта на народа си, но нямам никакво желание да нарушавам още една клетва. Не знам какво трябва да направя. — Той се обърна към бившата си годеница и продължи на тролски: — И така, ти ме спаси — или поне спътниците ми. Защо промени мнението си?
Сискинанамук го изгледа — ръцете й плътно бяха обгърнали тялото й — и отговори:
— Още не съм сигурна, че съм го променила. Чух какво каза този странният, с белия кичур. — Тя посочи Саймън, който ги наблюдаваше в объркано мълчание. — То носеше пръстена на истината — искам да кажа, че повярвах, че наистина е имало нещо, което си сметнал за по-важно дори и от нашия обет. — Тя се намръщи. — Не съм някоя болна от любов глупачка, която би ти простила всичко, но не съм и отмъстителен демон. Свободен си. Сега тръгвай.