— Хайде, Саймън, иначе ще останем тука до зазоряване — изръмжа Хейстън.
Бинабик показа на Саймън как да запълни някои от по-високите празни ниши. Слудиг ги погледна нетърпеливо, после се присъедини към тях. Сиски, която бе натрупала своя собствена купчинка кожи и вече ги бе навила и набутала под якето си, изведнъж се обърна и каза нещо на канукски. Бинабик бързо отиде до нея.
Тя му протегна един свитък, овързан с червено ремъче — не само през средата на рулото кожа, но и около двата края. Бинабик взе свитъка, като докосна челото си с два пръста с жест, който изразяваше почит. После се обърна към Саймън.
— Това е възел на Укикук. Няма никакво съмнение.
— Това е пещерата на Укикук, нали? — попита Саймън объркано. — Защо един възел те изненадва?
Бинабик обясни:
— Защото този възел казва, че това е нещо важно. Освен това е нещо, което не съм виждал досега — нещо, което е било крито от мен или което господарят ми е направил точно преди да тръгнем на пътешествието, когато почина. А този възел, мисля си, е бил използван само за неща с огромна сила, съобщения и магии, които са били предназначени само за определени очи. — Той отново прокара пръстите си по възела, веждите му бяха сбърчени от мислене. Сиски гледаше свитъка с блеснали очи.
— Ами, това е последното от проклетите ви свитъци — намеси се Хейстън. — Ако ще го взимаш, дребосъко, взимай го. Нямаме повече време за губене.
Бинабик се поколеба за момент, като галеше нежно възела, огледа още веднъж пещерата, после мушна завързания свитък в ръкава си.
— Наистина нямаме — съгласи се той, посочи на другите да излязат от пещерата и преди да ги последва, загаси факлата в една вдлъбнатина на каменния под.
Спътниците на трола бяха спрели, скупчени пред пещерата като овце, смутени от вятъра. Седа, луната, най-после бе изчезнала на запад зад Сикихок, но нощта изведнъж се бе изпълнила със светлина.
Голяма група тролове ги бе заобиколила. Лицата им бяха сериозни под качулките, ръцете им стискаха копия и главни. Бяха преградили пътеката и от двете страни. Макар да бяха много, троловете бяха толкова тихи, че Саймън можеше да чуе пукането на горящите факли.
— Камъните на Чъку — безрадостно се обади Бинабик. Сиски посегна и го хвана за ръката; очите й се бяха разширили от светлината на факлите, устата й бе свита в сурова линия.
Уамманак Пастира и Нънууика Ловджийката насочиха овните си напред. И двамата носеха ботуши и препасани роби. Черната им коса се вееше свободно, като че ли се бяха облекли набързо. Когато Бинабик пристъпи напред, за да ги посрещне, няколко въоръжени тролове се придвижиха зад него, като го отделиха от спътниците му с копията си. Сискинанамук обаче мина пред тях, за да се присъедини към него, и застана до рамото му с високо вдигната брадичка. Уамманак не обърна внимание на дъщеря си, а се обърна към Бинабик.
— И така, Бинбиникегабеник, значи не искаш да останеш, за да посрещнеш лице в лице правосъдието на народа си? Имах по-високо мнение за теб, колкото и ниско да е потеклото ти.
— Приятелите ми са невинни — отвърна Бинабик. — Държах дъщеря ви като заложничка, докато римърсгардецът Слудиг се измъкне при останалите.
Нънууика се придвижи напред, така че овенът й застана рамо до рамо с този на съпруга й.
— Моля те да признаеш, че имаме поне малко мъдрост, Бинабик, макар че нито един от нас не е толкова умен, колкото беше твоят господар и учител Укикук. Кой отпрати пазачите? — Тя погледна надолу към Сиски. Лицето й бе студено, но носеше белезите на строга гордост. — Дъще, помислих си, че си глупачка, когато реши да се омъжиш за това магьосниче. Сега… ами, сега поне мога да кажа, че си вярна глупачка. — Отново се обърна към Бинабик. — Не си мисли, че понеже отново си очаровал дъщеря ми, ще избегнеш присъдата си. Снежната къща е неразтопена. Зимата уби Пролетта. Обредът на Съживяването остана неизпълнен, а вместо това ти се завръщаш при нас с детски приказки. Сега си се върнал в пещерата на господаря си, която вълчицата ти любимка ти пази, за да правиш някакви дяволски номера. — Нънууика като че ли беше под влиянието на някакво нарастващо настървение. — Ти беше осъден, клетвопрестъпнико. Ще бъдеш отведен до ледените хълмове на Огохак Чазм и ще бъдеш хвърлен от тях!
— Дъще, прибирай се вкъщи — изръмжа Уамманак. — Направи голяма грешка.