Нънууика спря, за да изчака Бинабик да свърши с превода, и отново продължи, като прекара ръка по челото си в някакъв ритуален жест:
— Римърсгардецът Слудиг е дори още по-странен проблем. Той не е канук, затова не беше виновен за клетвопрестъпничество, както обвинявахме Бинабик. Но той е от вражески народ и ако разказите на най-отдалечените ни ловци отговарят на истината, римърсгардците на запад са станали още по-диви отпреди. Обаче Бинабик ни уверява, че Слудиг е различен, че се бие в същата битка като Укикук. Не сме сигурни, но в тези дни на лудост не можем и да кажем, че не е така. Затова Слудиг също се обявява за освободен от наказание и може да напусне Ийканук както пожелае — той е първият крохок, на който е простено така от Битката при долината Хъхинка, по времето на прабаба ми, когато снеговете почервенели от кръв. Призоваваме духовете на височините, бледата Седа и Кинкипа Снежната, Мораг Безокия, смелия Чъку и всички останали да предпазят народа ни, ако преценката ни е погрешна.
Когато Ловджийката свърши, Уамманак направи жест, все едно чупи нещо надве и го хвърля. Присъстващите тролове извикаха една остра сричка, после се понесе възбуден шепот.
Саймън се обърна и плесна ръката на Слудиг. Севернякът се усмихна леко; челюстите му бяха стегнати под жълтата брада.
— Дребните хора са прави — каза той. — Наистина са дошли странни времена.
Уамманак вдигна ръка, за да спре шума от разговорите, и каза:
— Равнинците ще си тръгнат сега. Бинбиникегабеник, който, ако се завърне, ще бъде следващият ни Пеещ човек, може да тръгне с тях, за да занесе този странен магически предмет… — той посочи Трън, който Хейстън държеше подпрян на земята пред себе си, — на равнинците, които, според неговите думи, могат да го използват, за да уплашат и изгонят зимата. Ще изпратим с тях и една група ловци, водени от дъщеря ни Сискинанамук — те ще им бъдат охрана, докато не напуснат земите на кануките. След това ловците ще отидат в пролетния ни град до Езерото на Синята кал и ще го подготвят за идването на останалите кланове. — Уамманак махна с ръка и един трол пристъпи напред с кожена торба, почти изцяло покрита с деликатни чертички цветна бродерия. — Имаме подаръци, които искаме да ви дадем.
Бинабик поведе приятелите си напред. Ловджийката подари на Саймън една кания от мека кожа, внимателно обработена и облепена с каменни мъниста с цвета на пролетна луна. След това Пастира му даде и нож, който да сложи в нея — красиво бледо острие, направено от едно-единствено парче кост. Дръжката беше с фини резби на птици.
— Магическият равнински меч е много добър за битки срещу снежни червеи — каза Нънууика, — но простичкият нож на кануките се скрива по-лесно и се използва по-лесно на близки разстояния.
Саймън благодари учтиво и отстъпи настрана. На Хейстън дадоха един голям мех, украсен с панделки и бродерии, пълен с канукски алкохол. Хейстън, който бе изпил достатъчно от горчивата течност през изминалата нощ — явно най-после бе почнала да му харесва, се поклони, промърмори няколко благодарности и се оттегли.
Слудиг, който беше дошъл в Ийканук като затворник, а сега си тръгваше повече или по-малко като гостенин, получи копие с изключително остър връх, изсечен от черен камък. Дръжката му не беше резбована, тъй като беше направено набързо (троловете не използваха копия, достатъчно дълги, за да са подходящи за него), но все пак то беше много добро — а и можеше да служи като тояга, на която да се подпира.
— Надяваме се, че оценяваш и подаряването на живота ти — каза Уамманак. — И че ще запомниш, че правосъдието на кануките е строго, но не и жестоко.
Слудиг смая всички, като падна на коляно и каза само:
— Ще запомня.
— Бинбиникегабеник — започна Нънууика, — ти вече получи най-големия подарък, който въобще можем да ти дадем. Ако тя все още те иска, подновяваме разрешението си да се ожениш за най-малката ни дъщеря. Когато Обредът на съживяването може да бъде изпълнен, надяваме се, че ще е догодина, двамата ще се съберете.
Бинабик и Сиски се хванаха за ръце и се поклониха пред Пастира и Ловджийката, които изричаха благословиите си. Викащия духове с маската на овен излезе напред. Пееше, докато намазваше челата им с мазнина, но Саймън си помисли, че е много недоволен от това, което му се налага да прави. Когато Канголик свърши и ядосано изтопурка по стълбите на Снежната къща, годежът беше възобновен.
Ловджийката и Пастира се сбогуваха лично с всички от групата; Бинабик превеждаше. Въпреки че се усмихваше и докосваше ръката му с малките си силни пръсти, Нънууика все още изглеждаше на Саймън студена и твърда като камък, остър и опасен като копието й. Наложи му се да отвърне на усмивката и да отстъпи бавно, когато тя свърши.