— Казва се Калан — каза Зед с лека усмивка. — И после?
Джебра скръсти ръце.
— Тогава започна видението. Видях го да убива човек. Не мога да кажа как го направи. Нямаше кръв, но човекът умря. После видях убития — беше Мрачният Рал. Видях, че той е баща на Ричард, но Ричард не знаеше това. Така разбрах, това е синът на Мрачния Рал, този, който съвсем скоро щеше да стане новия Господар Рал. Аурата се раздираше от противоречия. Обикновен простосмъртен щеше да стане владетел.
Зед сложи ръка върху рамото й, за да я успокои.
— Мрачният Рал искаше да управлява света чрез ужасна магия. Ричард успя да го спре и по този начин спаси много хора от мъчения и смърт. Макар убийството да е нещо ужасно, по този начин Ричард спаси живота на много хора. Не бива да се страхуваш от него заради това.
Тя поклати глава.
— Не. Онова, което ме стресна, дойде по-късно. Двете Морещици се изправиха, тъй като той очевидно се канеше да си тръгне по време на отдаването. Едната вдигна своя Агиел и го насочи към него. С изненада видях, че на врата на Ричард също има Агиел — червен, същия като на другите Морещици. Той го стисна в юмрука си и го насочи напред. Каза им, че ако не го пуснат да мине, ще ги убие. Аурата на насилието около него ми отне дъха. Той копнееше да се опитат да го спрат. Двете усетиха предизвикателството и го оставиха на мира.
Когато той се обърна и се накани да си върви… се появиха още видения. — Тя притисна ръка към сърцето си, по бузите й се стичаха сълзи. — Зед… моите видения не винаги са ясни. Понякога не разбирам какво означават. Веднъж имах видение за един земеделец. Видях как някакви птици кълват него и семейството му по коремите. Не знаех какво означава това. Оказа се, че долетяло ято косове и изкълвали току-що засетите от него ниви. Той успя да ги засее наново и запази реколтата си. Но ако не беше го направил, семейството му щеше да гладува. — Тя изтри сълзите си. — Понякога не мога да разбера какво означават виденията ми, нито пък дали показват какво ще се случи; не всичко става, както съм го видяла, — Тя разтърси глава. — Но друг път всичко става точно както ми е било показано. Мога да преценя дали видението ми ще се сбъдне.
Зед я потупа по рамото.
— Разбирам, Джебра. Виденията са вид пророчество, а аз най-добре знам колко объркани могат да бъдат пророчествата. Какво беше видението ти за Ричард? От онези, които объркват, или от другите, ясните?
Тя го изгледа втренчено.
— В него видях всичко. Имаше от всички видения, които някога съм имала, от най-обърканите до най-ясните; от най-малко вероятните до абсолютно сигурните. Нахлуха в главата ми наведнъж. Никога преди не ми се беше случвало подобно нещо. Обикновено идва по едно видение и съвсем точно мога да определя дали е истинско и какво означава, или е неразбираемо и не може да се каже дали ще се сбъдне. Виденията ми за този мъж се изсипаха върху ми като порой. Преминаха през тялото ми като мощна буря. И всяко от тях носеше болка, страдание и опасност.
Онези, най-ясните, за които знаех, че са истински, бяха най-ужасни. Едното бе свързано с нещо, висящо около врата му. Не можех да определя какво, но виждах, че е нещо, което ще му причини много болка и ще го отдели от онази жена… Калан, нали така каза, че й било името… ще го отдели от всички, които той обича. Ще го заключи дълбоко някъде.
— Ричард беше хванат от Морещица и измъчван от нея. Може би това си видяла — прекъсна я Зед.
Джебра енергично тръсна глава.
— Не ставаше въпрос за миналото, а за бъдещето. И болката не беше причинена от Морещица. Беше различна. Сигурна съм.
Зед кимна замислено.
— Какво друго видя?
— Видях го в пясъчен часовник. Беше паднал на колене в долната половина, крещеше от болка, върху му се сипеше пясък, но нито една песъчинка не го докосваше. Надгробните плочи на всички хора, които обича, бяха наредени в горната половина на часовника и той не можеше да стигне до тях през пясъка. От сърцето му стърчеше дръжката на нож, забит смъртоносно от собствените му треперещи ръце. Преди да разбера какво става после, ме връхлетя друго видение — те не винаги се появяват в хронологичен ред. Ричард беше облечен в прекрасна червена дреха, украсена със златни копчета и брокат. Лежеше по очи… с нож, забит в гърба. Беше мъртъв, но в същото време и не беше. Собствените му ръце се протягаха, за да го обърнат, но преди да видя мъртвото му лице, получих ново видение. Най-страшното от всички. Най-силното. — В очите й отново се появиха сълзи и тя зарида тихо. Зед я стисна за рамото, за да я окуражи. — Видях как плътта му гори. — Тя посегна да изтрие сълзите си, тялото й леко потръпваше. — Той крещеше. Дори усетих миризмата на горяща плът. Не можах да видя какво бе причинило изгарянето му, но след малко нещо се отдели от тялото му и докато Ричард все още беше в безсъзнание, успях да забележа, че е белязан. Жигосан.