— Рейчъл, искам да те помоля за една услуга.
Тя кимна.
— Каква услуга, Зед?
Той вдигна ръката си със златната верижка, на която се поклащаше черният камък.
— Това тук принадлежи на един човек. Би ли го носила у себе си за известно време? Би ли го пазила? Някой ден Ричард може да дойде и да го вземе от теб, за да го занесе на истинския му собственик, но нямам представа кога ще стане това.
Свирепите орлови очи на Чейс гледаха така, както Зед си бе представял погледа на мишката, миг преди да бъде изядена от котката.
— Зед, толкова е красиво. Никога не съм носила у себе си по-прекрасно нещо.
— Освен че е красиво, то е и много важно, Рейчъл. Толкова важно, колкото кутията, която магьосникът Гилер ти даде.
— Но Мрачният Рал е мъртъв, нали ти така ми каза. И вече няма да може да ни стори нищо лошо.
— Така е, дете, но въпреки всичко това, което ти казвам, е истина. Справи се чудесно с кутията и затова мисля, че е най-добре именно ти да носиш верижката, докато човекът, комуто тя принадлежи, дойде да си я вземе. Дотогава не бива да я сваляш от врата си нито за миг. Не позволявай на никого да я докосва, дори само на шега. Това не е нещо, с което човек може да си позволи да се шегува.
Щом Зед спомена кутията, Рейчъл изведнъж стана сериозна.
— Обещавам ти, че ще я пазя като очите си, Зед, щом твърдиш, че е толкова важно.
— Зед — изсъска ядосано Чейс и притисна главата на Рейчъл към себе си, за да не чуе какво ще каже на магьосника, — би ли ми обяснил какво правиш? Дали е същото, което си мисля?
Зед го погледна строго.
— Опитвам се да направя така, че нито едно дете по света да не сънува кошмари. Никога.
Чейс стисна зъби.
— Зед, не искам…
Магьосникът го прекъсна:
— Чейс, откога ме познаваш?
В очите на граничния надзирател блесна пламъче, но не каза нищо.
— Откакто ме познаваш, да си ме виждал някога да причинявам зло някому, още повече на дете? Да си спомняш някога да съм подлагал някого на излишен риск?
— Не — отговори дрезгаво Чейс. — И нямам желание да присъствам на първия път, когато го правиш.
Гласът на Зед остана все така твърд.
— Ще трябва да приемеш, че знам какво правя. — Очите му отскочиха към мястото, където смехавецът бе нападнал хората. — Онова, което видяхме днес, е само бледа сянка пред другото, което предстои. Ако воалът между двата свята не бъде възстановен, ще се сблъскаш с толкова страдание и смърт, колкото никога не си си представял, че съществува. Правя онова, което съм длъжен да сторя като магьосник. В качеството си на такъв разпознах това малко момиченце, също както Гилер го бе разпознал преди мен. Тя е мъничка вълничка над спокойно езеро. Родена е за големи дела. Докато по-рано днес бяхме в гробницата на Панис Рал, за да се убедим, че я зариват добре, имах време да разгледам някои от руните по стените, преди да бъдат унищожени. Те бяха на високод’хариански — език, който не разбирам особено добре. Но и малкото, което успях да разчета, ми бе достатъчно, за да разбера, че надписите представляват указания за влизане в отвъдния свят. Нали видя оная каменна маса в Градината на живота? Всъщност тя представлява жертвен олтар. Мрачният Рал я е използвал, за да пътува до отвъдния свят, да преминава границата.
— Но той е мъртъв. Какво…
— Той е убивал деца и е принасял в жертва на Пазителя на отвъдния свят невинните им души, за да го пусне той във владенията си. Разбираш ли какво ти говоря? Той е продал душата си на Пазителя. Което означава, че Пазителят е имал достъп до хора от света на живите. Щом е успял с един, значи е опитал и с други. А сега воалът е разкъсан. Идването на смехавеца е сигурно доказателство за това. Много от най-старите пророчества говорят за това, което ще се случва отсега нататък. А също и за Ричард. Който и да ги е писал, се е надявал Ричард да помогне, когато му дойде времето. Убеден съм, че пророчествата ще му бъдат от голяма полза в борбата с Пазителя. Но през последните няколко хиляди години се случиха толкова неща, че смисълът на думите се обърка. Страхувам се, че Пазителят дълго и упорито се е трудил над това да го замъгли още повече. Неговото най-силно оръжие е търпението. Той разполага с цялата вечност и затова няма закъде да бърза. Вероятно отдавна е оплел в мрежите си мнозина от света на живите — хора, магьосници, Мрачния Рал например, които постепенно са започнали да му служат. Това, че точно сега се нуждаем толкова много от пророчествата, а не останаха магьосници, които могат да ги разчетат, не е случайно. Нямам представа накъде е отправил поглед Пазителят, какво ще предприеме оттук нататък.