— О, но преди го правеха, когато им предавах пророчествата си.
Преднамерено старателно тя остави перото на писалището.
— И последната от тях избяга още преди да успеем да поговорим с нея. Избяга полугола и почти напълно луда. Как е успяла да се промъкне покрай охраната, все още е загадка за нас. Ти обеща да не споделяш с нея пророчествата си. Да, Натан, обеща. Още преди да я намерим, тя вече бе успяла да разкаже на други хора какво си й казал. Слухът направо възпламени града. Избухна истинска война. Загинаха близо шест хиляди души. Единствено заради онова, което бе споделил с онази млада жена.
Престорено притеснен, той повдигна бялата си вежда.
— Наистина ли? За пръв път чувам!
Тя си пое дълбоко въздух и каза с тих глас, опитвайки се да овладее гнева си.
— Натан, лично аз ти повтарям това вече трети път!
Той сведе тъжно глава.
— Съжалявам, Маргарет.
— Сестра Маргарет!
— Сестра! Ти? Ти си прекалено млада и хубава, за да си Сестра. Убеден съм, че си просто послушница.
Тя се изправи.
— Лека нощ, Натан. — Тя затвори книгата и се накани да я вземе отново в ръцете си.
— Седни, Сестро Маргарет — гласът му отново стана дълбок и заплашителен.
— Виждам, че нямаш какво да ми кажеш, затова имам намерение да отида да поспя.
— Не съм казал, че нямам какво да ти кажа. Казах, че няма да правя пророчество.
— Щом нямаш видения и няма да правиш пророчество, защо изобщо ме викаш?
Той отпусна ръце и постави длани върху писалището, накланяйки се към нея.
— Седни или няма да чуеш нито дума от устата ми!
Маргарет се запита дали не е време да използва яката, но реши, че ще е по-лесно и по-бързо, ако просто му достави малко удоволствие, и затова се отпусна обратно върху стола.
— Добре, сядам, какво имаш да ми казваш?
Той се наклони още повече, очите му станаха огромни.
— В пророчествата се появи разклонение — прошепна той.
Тя не усети кога е станала на крака.
— Кога?
— Днес. Именно днес.
— Тогава защо ме викаш чак сега, посред нощ?
— Извиках те веднага щом разбрах.
— Но защо си толкова притеснен? Ако си разбрал току-що, си могъл да изчакаш до сутринта. Не за първи път се случва да се появи разклонение.
Той поклати бавно глава и се усмихна.
— Не и като това.
Никак не й се искаше тя да го съобщи на останалите. Никой нямаше да се зарадва на подобна новина. Освен, разбира се, Уорън. Той щеше да е доволен да получи поредното парченце, което да подреди в мозайката на пророчествата. Но никой от останалите нямаше да се зарадва. Това означаваше години работа.
Сред множеството пророчества съществуваха такива, които започват с „ако“ и „тогава“. Те отпращат към няколко възможности и се разпростират по всички разклонения на съдбата, предричат събитията във всяко едно разклонение, защото дори и едно пророчество не винаги знае кое от възможните събития ще се случи.
Когато се появи подобно пророчество и посочи кое е правилното разклонение, т.е. когато една от възможностите се осъществи, тогава се казва, че пророчеството се е разклонило. Всички останали пророчества, отнасящи се за другите разклонения, от този миг нататък се считат за грешни. Самите те продължаваха да се разклоняват като короната на дърво, изпълвайки вярното пророчество с объркваща, противоречива и неистинна информация. Веднага щом се появеше подобно пророчество, трябваше да се проследят определените за истинни пророчества до възможно най-далеч, след което да се елиминират. Това бе наистина огромна работа. Колкото по-надалеч се намираше едно събитие от мястото на разклонението, толкова по-трудно ставаше да се прецени дали то идва от грешен или от верен клон. Още по-лошо: изключително трудно беше да се определи дали две последователни пророчества, следващи едно след друго, вървят заедно или ще се сбъднат с хиляда години разлика помежду си. Понякога събитията сами помагаха да се отгатне дали пророчествата са подредени хронологично. Но това ставаше много рядко. Колкото по-далеч от мястото на разклонението се намираше въпросното пророчество, толкова по-трудно беше да се определи дали е в хронологична връзка с някое друго. Работата можеше да отнеме години, като дори и тогава не е сигурно дали е разчетено всичко или само малка част от него. Така никой не можеше да каже със сигурност дали си има работа с истинско пророчество или с идващо от грешно разклонение. По тази причина имаше хора, които смятаха, че, в най-добрия случай, на пророчествата не може да се вярва напълно или, в най-лошия, че те са напълно безполезни. Но ако същите тези хора разберяха, че се е появило разклонено пророчество, нещо повече, ако можеха да определят кое е правилното и кое грешното разклонение, те биха се сдобили с наистина безценен помощник.