Тя се отпусна обратно на стола си.
— Колко важно е разклоненото пророчество?
— Става въпрос за сърцевинно пророчество. Не би могло да съществува по-важно от него.
Десетилетия. Не години, щеше да отнеме десетилетия. Сърцевинните пророчества засягаха всичко и всички. Тя потръпна вътрешно. Да се занимаваш с подобно пророчество бе като да вървиш в непрогледен мрак. Докато гнилият плод на грешното разклонение не бъде отстранен, не можеше да се вярва на нищо. Тя вдигна глава и се вгледа в очите му.
— И ти знаеш кое точно е разклоненото, нали?
Той се усмихна гордо.
— Знам и грешното, и правилното разклонение. Знам онова, което вече се е случило.
Е, това поне беше нещо. Тя усети как потръпва от вълнение. Ако Натан можеше да й каже кое разклонение е правилното и кое е грешното и ако можеше да определи вида на всяко разклонение, това наистина би било безценна информация. Щом пророчествата не бяха хронологично подредени, нямаше как просто да се тръгне по едно разклонение, но това все пак беше добро начало: поне знаеха откъде да започнат. Нещо повече, бяха научили за него в момента, в който се бе разклонило, а не години след това.
— Добра работа си свършил, Натан.
Той се ухили като дете, похвалено от майка си.
— Придърпай един стол по-наблизо и ми разкажи за разклонението.
Натан цял сияеше, докато преместваше стола към писалището. Отпусна се тежко на него, скимтейки като кученце, на което са дали да си играе с пръчка. Тя се надяваше да не се налага да изтръгне пръчката от устата му.
— Натан, можеш ли да ми кажеш какво гласи разклоненото пророчество?
Очите му заблестяха дяволито.
— Сигурна ли си, че искаш да знаеш, Сестро Маргарет? Пророчествата са опасни. Последния път, когато казах едно на красива жена, загинаха хиляди хора. Нали ти самата ми го каза.
— Натан, моля те. Късно е. Нещата са сериозни.
Лицето му помръкна.
— Не помня точните думи.
Тя му вярваше; когато ставаше дума за пророчества, в главата на Натан думите изплуваха бавно. Тя сложи ръка върху рамото му.
— Това е разбираемо, знам, че е трудно да се помни всяка дума. Просто се опитай да ми го преразкажеш, доколкото можеш.
— Добре, да видим какво ще излезе. — Той заби поглед в тавана и потърка голобрадото си лице. — Пророчеството говореше нещо за един човек от Д’Хара, който ще затъмни света, като преброи сенките.
— Много добре, Натан. Можеш ли да си спомниш още нещо? — Тя беше сигурна, че той помни всичко, дума по дума. Но просто обичаше да му се молят. — Това би ми било от огромна помощ.
Той я погледна за миг и кимна.
— С първия лъх на зимата преброените сенки ще избуят. Ако наследникът на мъстта на Д’Хара преброи сенките правилно, неговата сянка ще затъмни света. Ако ги преброи грешно, животът му е обречен.
Наистина беше разклонено пророчество. Днес бе първият ден на зимата. Тя нямаше представа какво означава то, но знаеше за съществуването му от по-рано. То бе от онези, които се изучаваха дълго и бе предизвикало множество спорове долу в подземията. Както и тревоги кога ще се появи.
— И по кое разклонение е тръгнало пророчеството?
Той я погледна тъжно.
— По най-страшното.
Пръстите му нервно си играеха с едно от копчетата на робата му.
— Нима ще бъдем затъмнени от сянката на наследника на Д’Хара?
— Би трябвало по-внимателно да се вслушваш в пророчествата, Сестро. Ето как продължава натам: „Ако той загуби, светът ще потъне в още по-дълбокия мрак на долните страсти, които ще нахлуят през дупката. Надеждата за спасение ще бъде тънка като бялото острие на родения за Истината.“
Той се наклони към нея и прошепна:
— Единственият, който изпитва такива долни страсти, е Господарят на хаоса.
Тя зашепна молитва.
— Нека Създателят ни приеме в светлината си.
Натан се усмихна насмешливо:
— Пророчеството не казва нищо за това, че Създателят ще ни се притече на помощ, Сестро. Ако търсиш закрила, по-добре тръгни по правилното разклонение. По този начин Той ти е дал искрица надежда, че ще успееш да се защитиш от онова, което предстои.
Тя приглади полите на роклята си.
— Натан, не разбирам какво означава това пророчество. Не можем да тръгнем по правилното или грешното разклонение, ако не разбираме какво означава. Ти каза, че знаеш кой път накъде води. Ще ми кажеш ли? Ще ми кажеш ли по едно пророчество от двете разклонения, за да можем да ги последваме?
— Отмъщението, направлявано от Господаря, ще унищожи всички врагове. Ще се развихрят ужас, безнадеждност и отчаяние. — Той я погледна крадешком изпод вежди. — Това е пророчеството от грешното разклонение.