— Добре, Натан, какво е съобщението?
Той я изгледа изпитателно. Най-накрая тихо прошепна:
— Кажи й, че камъкът е в езерото.
— Какво означава това?
— Достатъчно те изплаших за тази вечер, дете. Не поставяй душата си отново на изпитание.
— Сестра Маргарет, Натан — каза тя меко. — Не съм „дете“, а Сестра Маргарет. Моля те, отнасяй се към мен с нужното уважение.
Той се усмихна.
— Прости ми, Сестро Маргарет.
Понякога, когато я погледнеше, по тялото й пробягваха тръпки.
— О, и още нещо, Сестро Маргарет!
— Какво е то?
Той протегна ръка и избърса една сълза от бузата й.
— Наистина не знам нищо за смъртта ти.
Тя въздъхна с облекчение.
— Но знам нещо важно, което е свързано с теб. Нещо наистина важно във войната с Пазителя.
— Ако то ще ми помогне да донеса в света светлината на Създателя, кажи ми го.
Той сякаш потъна в себе си, отправи към нея далечен поглед.
— Скоро ще дойде времето, когато ще се сблъскаш с нещо. Ще търсиш отговора на един въпрос. Не зная какъв е въпросът, но когато имаш нужда от помощ, за да откриеш отговора, ела при мен, ще мога да ти помогна. Това също не бива да казваш на никого.
— Благодаря ти, Натан. — Тя се протегна напред и докосна ръката му. — Нека бъде благословен синът на Създателя.
— Не, благодаря, Сестро. Не искам от Създателя нищо повече.
Тя го погледна изненадано.
— Защото те държим заключен тук ли?
Усмивката се върна на устните му.
— Има много различни видове затвори, Сестро. Що се отнася до мен, мисля, че благословиите Му са покварени. Единственото по-лошо нещо от това да те докосне Създателят, е да те докосне Пазителят. Затова не искам нищо.
Тя дръпна ръката си от него.
— Въпреки това ще се моля за теб, Натан.
— Ако толкова си се загрижила за мен, освободи ме.
— Съжалявам, но не мога да го направя.
— Искаш да кажеш, няма да го направиш.
— Както искаш го разбирай, но ще трябва да останеш тук.
Най-накрая той се извърна настрани. Тя тръгна към вратата.
— Сестро? Ще ми уредиш ли посещение? Ще ми намериш ли жена, която да остане при мен една-две нощи?
Болката в гласа му почти я разплака.
— Мислех, че си надживял тези неща.
Той бавно се обърна към нея.
— Ти имаш любовник, Сестро Маргарет.
Тя се смая. Откъде ли знаеше? Не, не можеше да знае, сигурно просто предполага. Тя беше млада и привлекателна според някои. Разбира се, че ще се интересува от мъже. Да, той сигурно само предполага. Но все пак нали никой нямаше представа за способностите му. Той бе единственият магьосник, комуто не можеше да се вярва за онова, което твърдеше, че може да прави.
— Със слухове ли се занимаваш, Натан?
Той се усмихна.
— Кажи ми, Сестро Маргарет, ти планирала ли си предварително деня, когато вече ще си твърде стара за любов? Кога точно, Сестро Маргарет, човек решава, че повече няма необходимост от любов?
За миг тя застина на място безмълвна, засрамена.
— Ще отида лично в града, Натан, и ще ти намеря жена, която да прекара с теб известно време. Дори ако трябва да платя за това от собствения си джоб. Не мога да ти обещая, че ще бъде по твой вкус, тъй като не знам точно какво ти смяташ за красива жена, но можеш да бъдеш сигурен, че няма да е глупава, защото ми се струва, че цениш това повече, отколкото би си признал.
Тя видя как от крайчеца на окото му се стича сълза.
— Благодаря ти, Сестро Маргарет.
— Но, Натан, обещай ми, че няма да й разкажеш нито едно пророчество.
Той леко кимна.
— Разбира се, Сестро, кълна се в думата си на магьосник.
— Наистина те моля, Натан. Не бих искала да се чувствам отговорна за нечия смърт. Последния път загинаха не само мъже, но и много жени. Не бих понесла мисълта, че съм допринесла с нещо за това.
Той повдигна вежди.
— Дори ако някоя от тези жени бе останала жива, щеше да носи в утробата си син, който щеше да се превърне в безмилостен тиранин и след време щеше да избива и измъчва десетки и стотици хиляди невинни хора, включително и жени и деца? Дори и тогава ли, Сестро Маргарет, ако имаш шанса да унищожиш това разклонение на едно ужасно пророчество?
Тя стоеше срещу него изумена, без да може да помръдне от мястото си. Най-накрая успя да мигне.
— Натан — прошепна тя, — да не би да искаш да кажеш…
— Лека нощ, Сестро Маргарет — той се обърна и потъна в самотата на малката си градина, като пътьом метна на главата си черната качулка.
Шеста глава