Сидин се усмихна широко и размаха ръчички над главата си, както му бе казал Ричард, а Скарлет наведе глава, за да могат Калните да видят кой е на гърба й. Удивени, ловците предпазливо отпуснаха лъковете. Калан си пое дълбоко дъх, когато видя мускулите на ръцете им да се отпускат. Един мъж в дрехи от еленова кожа излезе напред. Дългата прошарена коса падаше свободно върху раменете му. Беше Пилето. Загорялото му лице изразяваше искрено удивление.
— Аз съм, Ричард! Върнах се! С твоя помощ победихме Мрачния Рал! И успяхме да си върнем обратно сина на Савидлин и Веселан!
Пилето обърна очи към Калан, която му преведе думите на Ричард. Лицето му грейна в усмивка.
— Вашият народ ви приветства с отворени обятия.
Жените и децата се тълпяха зад гърбовете на ловците. Тъмните им, пригладени с кал коси не скриваха изненадата от лицата им. Скарлет наведе огромното си туловище и Ричард се плъзна ловко през рамото й. В едната си ръка държеше Сидин, а с другата помогна на Калан, която ликуваше вътрешно от удоволствието да усеща твърда земя под краката си.
Веселан разбута тълпата и се спусна към новодошлите. По петите й бързаше Савидлин. Тя крещеше името на сина си, който разтвори широко ръчички и буквално скочи в прегръдките й. Веселан се опитваше да прегърне наведнъж сина си, Ричард и Калан, като същевременно плачеше през смях. Савидлин успя да се докопа до гърба на момчето си и погледна двамата с мокри от сълзи очи.
— Той бе смел като истински ловец — каза Калан. Савидлин кимна един-единствен път, но жестът му бе изпълнен с гордост. За миг спря очи върху Калан, след което приятелски я плясна по бузата.
— Сила за Изповедник Калан.
Калан го плесна в отговор и също го поздрави, след което той я прегърна така, че костите й изпукаха. Когато свърши с нея, намести наметалото си от кожа на койот, каквото носеха всички старейшини, и се обърна към Ричард. Поклати глава в недоумение, след което го удари здравата през лицето като израз на огромното си уважение към неговата сила.
— Сила за Ричард Избухливия.
Калан си помисли, че би било по-добре да не го бе правил. По погледа на Ричард разбираше, че го боли главата. И то още от предишния ден. Беше се надявала да му мине, след като добре се наспаха в пещерата на Скарлет. Сидин си бе играл с малкото драконче, докато накрая едва гледаше от умора, след което се гушна между двамата и заспа като къпан.
Тъй като не бе спала от дни, Калан си мислеше, че ще заспи моментално, но всъщност установи, че не иска нито за миг да свали очи от Ричард. Накрая сложи глава върху рамото му, хвана ръката му между двете си длани и заспа с усмивка на лицето. Всички имаха нужда от почивка. Ричард на няколко пъти се буди, облян в студена пот, преследван от кошмари. И макар да не бе казал нито дума, тя познаваше по очите му, че главата още го боли. Той не остана длъжен на Савидлин и го удари подобаващо в отговор.
— Сила за Савидлин, моя приятел.
След като се поздравиха, засвидетелствайки уважение към душите си, Савидлин се успокои и запърха наоколо от щастие, ухилен до уши. Ричард и Калан се поздравиха и с Пилето, след което Ричард се обърна към тълпата.
— Този смел и благороден дракон на име Скарлет — провикна се той достатъчно силно, за да го чуят всички, макар че никой не разбираше думите му — ми помогна да убия Мрачния Рал и да отмъстя за убитите от нашия народ. Скарлет ни доведе тук, за да можем да върнем Сидин на родителите му час по-скоро и да не прекарат те още една ужасна нощ в очакване. Скарлет е мой приятел, което означава, че е приятел и на народа на Калните!
Докато Калан превеждаше, хората се споглеждаха втрещени. Добре че поне ловците се изпъчиха наперено, чувайки, че враг на народа на Калните е бил убит от техен човек — па макар и само по признание, не по кръв. А Калните уважаваха силата. За тях да убиеш враг на народа им, се считаше за проява на сила.
Скарлет сведе глава и наостри уши. Едно огромно жълто око се намръщи срещу Ричард.
— Приятел! Червените дракони не са приятели на хората. Всички се страхуват от нас!
— Ти си ми приятел — усмихна се Ричард, — а аз съм човек. — Скарлет изсумтя и пусна струйка дим срещу него.
— Пуф! И въпреки това някой ден ще те изям.
Усмивката на Ричард стана още по-широка. Той посочи Пилето.
— Виждаш ли този човек? Той ми даде свирката, която ми помогна да спася яйцето ти. Ако не беше неговата свирка, змейовете щяха да изядат чедото ти. — Той погали яркочервената й муцуна. — А то наистина е едно прекрасно малко драконче.