— Е — озъби й се той, — значи не си чак толкова силна. Щом караш другите да ти пазят гърба.
— Свалете оръжията — извика тя на мъжете, — не искам нито един от вас да вдига лъка си в моя защита срещу тези ловци. Никой. Това касае единствено мен и Чандален.
Лъковете с неохота се отпуснаха, стрелите се плъзнаха обратно в колчаните.
Чандален отново скръсти ръце.
— Въпреки това мисля, че не си толкова силна. Щом ще се скриеш зад Меча на Търсача.
Калан стовари ръката си върху неговата и го стисна с всичка сила. Той замръзна на място, а очите му се разшириха. Ако един Изповедник поставеше по този начин ръката си върху някого, това беше открита заплаха и Чандален възприе жеста й точно така. Колкото и да беше дързък, той все пак знаеше добре, че не бива да помръдва нито мускул от тялото си; знаеше, че колкото и да е бърз, не може да изпревари мисълта й, а това бе всичко, от което тя имаше нужда.
Гласът й бе нисък съсък.
— През последната година съм убила повече хора, отколкото ти можеш да се похвалиш, че си убил през целия си живот. Ако някога се опиташ да причиниш нещо лошо на Ричард, ще те убия — Тя се приближи още по-близо. — Ако някога се осмелиш да изкажеш на глас подобна мисъл и тя достигне до ушите ми — ще те убия. — Тя изгледа бавно и продължително деветимата ловци. — Ръката ми винаги ще бъде приятелски протегната към всеки един от вас. Ако обаче нечия ръка се протегне към мен с нож, ще убия онзи, който е посегнал, както убих Тофалар. Аз съм Майката Изповедник, не си мислете, че не мога да го направя. Или че няма да го сторя. — Тя отново ги обиколи с поглед и изчака всеки да й даде знак, че е разбрал. Най-накрая строгите й очи се върнаха върху Чандален. Стисна ръката му още по-здраво. Той преглътна и след малко също кимна. — Това касае само нас двамата. Нямам намерение да занимавам Пилето. — Тя дръпна ръката си от неговата. В далечината се мярна огромната фигура на дракона, който се връщаше. — Ние се борим за едно и също нещо, Чандален. И двамата искаме само доброто на Калните. Към тази част от теб изпитвам уважение.
Тя го плесна съвсем лекичко по бузата. Но не му даде възможност да отвърне на поздрава й, нито пък да откаже. След това бързо се обърна с гръб и се отдалечи. Лекото плясване му възвръщаше част от честта в очите на другите и би изглеждал като истински глупак, ако я нападнеше сега. Беше дребен жест, но той показваше на всички, че е играла честно. Калан възнамеряваше да остави на хората му да преценят доколко честна е била неговата игра. Да нападнеш жена не бе достойна постъпка.
Но, от друга страна, тя не беше жена в истинския смисъл на думата; тя бе Изповедник. Въздъхна дълбоко, когато отново застана до Савидлин и проследи с поглед кацането на дракона. До него стоеше Веселан, която все още притискаше Сидин здраво до себе си. Той от своя страна явно не искаше нищо повече от това да стои в прегръдките на майка си. Калан потръпна само при мисълта какво би могло да му се случи.
Савидлин се обърна към нея и повдигна вежда.
— От теб би излязъл добър старейшина, Майко Изповедник. Можеш дори да даваш уроци по чест и водачество.
— Ще ми се да нямаше нужда от подобни уроци.
Савидлин избоботи нещо в знак на съгласие. Наоколо се вдигнаха облаци прах, донесени от крилата на дракона. Калан закопчаваше ръкава си, когато двамата мъже скочиха на земята.
Лицето на Пилето бе леко позеленяло, но усмивката му грееше на устните. Той потупа с уважение червените люспи на дракона и със сияещ поглед се обърна към жълтото око, което го наблюдаваше. Калан се приближи към него и той я помоли да предаде на Скарлет думите му.
Тя се усмихна и вдигна поглед към огромната глава над нея. Две гигантски уши се сведоха надолу, за да я чуят.
— Пилето ме помоли да ти предам, че никой друг не му е оказвал толкова голяма чест. Каза, че си го дарила с друг поглед към живота. От днес нататък ако ти или твоето малко драконче имате нужда от място, където да се скриете, при неговия народ винаги сте добре дошли. Тук ще сте в безопасност.
На муцуната на Скарлет се изписа гримаса, която вероятно би трябвало да представлява нещо като драконска усмивка.
— Благодаря ти, Пиле. Радвам се, — Тя обърна глава към Ричард. — Вече е време да тръгвам. Мъничкото ми остана доста дълго време самичко и сигурно вече е гладно.
Ричард се усмихна и я погали по гърба.
— Благодаря ти, Скарлет. За всичко. Благодаря ти, че ни показа малкото си. То е по-красиво дори и от теб. Грижи се и за двама ви. Бъди свободна.
Скарлет разтвори уста и острите й, черни в краищата нокти се плъзнаха навътре. Чу се как нещо изпращя. След малко в лапата й се появи парче от зъб. Бе само парче наистина, но дълго цели петнайсет сантиметра.