Без да се усмихне и без да каже нищо, Ричард се обърна към приближаващите мъже. Те спряха пред нея в края на площадката. Забиха върховете на копията си в земята и се облегнаха на тях, хващайки ги с две ръце. Гледаха я с присвити очи, стегнали устни в не особено враждебни усмивки. Този, който стоеше по-близо, премести лъка на рамото си и протегна отворена длан към нея.
Калан погледна в ръката му. Знаеше какво означава отворена длан, поднесена към някого без оръжие. Погледна го смутено.
— Чандален одобрява ли това?
— Ние сме ловци от групата на Чандален, а не негови деца — каза ловецът, без да прибира ръката си.
Калан остана така още известно време, след което сложи своята длан върху неговата. Усмивката грейна на лицето му. Той леко я шляпна по бузата.
— Сила за Майката Изповедник Калан. Аз съм Приндин. А това е брат ми Тосидин.
Тя плесна Приндин и му пожела сила. Тосидин протегна отворената си длан към нея. Тя го удари със своята. Тосидин я плесна по бузата с пожелание за сила. Имаше хубава усмивка, също като тази на брат си. Доста учудена от приятелското му отношение, тя отвърна на поздрава и плесницата му. Погледна Ричард. Братята забелязаха накъде отмества очи тя и повториха ритуала и с него.
— Искаме да ти кажем, че днес ти говори със сила и достойнство — каза Приндин. — Чандален е труден човек, мъж, с когото не е лесно да се познаваш, но в никакъв случай не е лош. Той обича силно народа ни и единственото, което иска, е да пази хората от всякакви неприятности. Точно това и правим — защитаваме народа си.
Калан кимна.
— Ние с Ричард принадлежим към народа на Калните.
Братята се усмихнаха.
— Старейшините го обявиха пред всички. Ние ще защитаваме и двама ви така, както бихме защитавали всеки друг от нашия народ.
— А Чандален готов ли е за това?
Двамата се усмихнаха широко, но никой не отговори. Измъкнаха копията си от земята, готови да си вървят.
— Кажи им, че според мен имат чудесни лъкове — каза Ричард.
Тя го погледна и видя, че очите му са втренчени в братята. Щом Калан преведе, двамата кимнаха и се усмихнаха.
— Ние сме отлични стрелци!
Безизразният поглед на Ричард не слизаше от двамата.
— Кажи им, че стрелите им ми се струват доста добре изработени. Попитай ги дали мога да видя една.
Калан се намръщи, преди да преведе думите му.
Когато чуха, братята се усмихнаха гордо. Приндин извади една стрела от колчана си и я подаде на Ричард. Калан забеляза, че старейшините се бяха умълчали. Ричард повъртя стрелата в ръка. Все още с безизразно лице, той огледа края й, след това я обърна и се взря в плоския метален връх. После я върна.
— Чудесна изработка.
Докато Приндин пъхаше стрелата обратно в колчана, Калан му преведе думите на Ричард. Той плъзна ръка нагоре по копието си и леко се облегна върху него.
— Щом умееш да стреляш с лък, каним те да дойдеш утре с нас.
Преди Калан да е успяла да преведе думите на Приндин, Савидлин се обърна към нея:
— Когато бяхте тук предишния път, Ричард каза, че е трябвало да остави лъка си у дома, в Западната земя, и че той много му липсвал. За да го изненадам, направих един лък за него, за деня, когато двамата отново се върнете тук. Това е подарък, задето ме научи как да правя покриви, които не текат. Лъкът е у дома. Исках да му го подаря утре. Кажи му това. Предай му още, че ако приеме поканата им, бих искал да го придружа заедно с някои от моите ловци. — Той се усмихна. — Ще видим дали е толкова добър, колкото нашите стрелци.
Братята се усмихнаха широко и кимнаха въодушевено. Като че бяха убедени в изхода на подобно състезание. Калан преведе на Ричард думите на Савидлин.
Ричард бе изненадан и трогнат.
— Калните хора правят едни от най-добрите лъкове, които някога съм виждал. Чест е за мен, Савидлин. Много щедро от твоя страна. С огромно удоволствие бих те взел със себе си утре. — Той се ухили. — Ще покажем на тези двамата как се стреля.
Когато чуха края на превода, братята се засмяха.
— Тогава до утре — каза Приндин и двамата си тръгнаха.
Ричард ги изгледа мрачно.
— Каква беше тази история със стрелите? — попита Калан.
Накрая той я погледна.
— Попитай Савидлин дали мога да разгледам стрелите му и ще ти покажа.
Савидлин му подаде колчана си, а Ричард извади няколко стрели и заровичка сред тези, които бяха с тънки заострени дървени върхове. Калан знаеше, че са отровни. Ричард извади една с плосък метален връх, а останалите върна в колчана.
Подаде на Калан стрелата.
— Кажи ми какво виждаш.
Тя я повъртя в ръка, както бе видяла, че прави той. Нямаше представа какво би трябвало да разбере от това движение, така че огледа края и върха.