Накрая сви рамене.
— На мен ми прилича на най-обикновена стрела. Не по-различна от всяка друга.
Ричард се усмихна.
— Не по-различна от всяка друга ли? — Той издърпа още една и вдигна малкия заоблен връх пред очите й. После повдигна вежда. — Нима ти прилича на тази?
— Ами, не. Върхът на тази тук е малък, тънък и заоблен. А на другата е метален. Като този на Приндин.
Ричард бавно поклати глава.
— Не, не е като на Приндин. — Той върна стрелата с облия връх обратно в колчана и взе първата, като я обърна с края към Калан. — Виждаш ли тук? Къде минава тетивата? През тази вдлъбнатина. Това говори ли ти нещо?
Калан се намръщи и поклати глава.
— Някои стрели завършват със спираловидно подредени пера, така че стрелата да се завърти. Има хора, които си мислят, че това увеличава силата на удара. Не знам дали е вярно или не, в случая е без значение. Стрелите на Калните завършват с пера, които не са подредени спираловидно. Това ги прави устойчиви при летенето. Те нанасят удара в същото положение, в което са били изстреляни.
— И все пак не мога да разбера каква е разликата между тази стрела тук и онази на Приндин.
Ричард пъхна нокътя си във вдлъбнатината накрая.
— Тетивата минава ето оттук, вдлъбнатината е обърната вертикално. Когато стрелата е поставена в лъка, за да бъде изстреляна, тя е в такова положение. А сега виж острието. Забелязваш ли, че и то е обърнато вертикално? Също като вдлъбнатината накрая. Острието и тетивата лежат в една и съща повърхност. Всичките стрели на Савидлин са като тази. Това е така, защото ги използва за улов на едри животни, глигани и елени например. Ребрата на животните са вертикално подредени, също като остриетата. Така стрелата преминава по-лесно между ребрата, без да бъде спирана от тях.
Ричард се наклони към нея.
— Стрелите на Приндин са по-различни. Остриетата им са завъртени на деветдесет градуса. Когато стрелата е сложена в лъка, острието е хоризонтално. Тези стрели не са направени, за да минават през ребрата на животното. Остриетата са поставени под такъв ъгъл, защото той отива на лов за друго. За нещо, което е с хоризонтални ребра. За хора.
Калан усети ръцете й да настръхват.
— Защо го правят?
— Калните яростно защитават своите земи; те не допускат често чужденци във владенията си. Предполагам, че Чандален и неговите хора са точно онези, които пазят границите на своите земи от чуждо присъствие. Те може би са най-свирепите ловци сред Калните, също и най-добрите стрелци. Попитай Савидлин дали са добри с лъковете.
Калан преведе въпроса му. Савидлин се изкикоти.
— Никой от нас не е успял да победи хората на Чандален. Дори Ричард Избухливият да е много добър стрелец, той ще загуби. Но те са достатъчно деликатни, да не унижават останалите ловци. Не парадират с победите си. Ричард може да бъде спокоен, утре ще прекара един чудесен ден. Те ще го научат да стреля по-добре. Ето защо пожелах аз и хората ми да отидем с тях. Ловците на Чандален винаги ни учат на нещо. Сред Калните хора е прието победителите, по-добрите, да се грижат за победените, да изпитват чувство на отговорност към тях. Да ги научат на нещо повече. Кажи му, че няма начин да върне думите си назад сега, когато вече е приел предизвикателството.
— Винаги съм бил на мнение, че всекиму е полезно да научава нови неща — каза Ричард. — Няма да се откажа.
Сериозният му вид я накара да се засмее. Ричард също се засмя и обръщайки се назад, придърпа раницата към себе си през пода, за да извади отвътре една ябълка. Разряза я на две, извади семките и й подаде половината. Старейшините нервно се размърдаха на местата си. В Средната земя червените плодове се считаха за отровни, създадени от зла магия. Те не знаеха, че в Западната земя, там, откъдето идваше Ричард, хората ядяха червени неща като ябълки. Веднъж вече го бяха виждали да яде ябълка, когато ги бе накарал да повярват, че не може да си вземе жена от тяхното село, защото е ял отровните семки на ябълката и може да отрови бъдещата си съпруга. Въпреки това старейшините се изпотиха от напрежение, гледайки го как яде червените плодове.
— Какво правиш? — попита го Калан.
— Първо си изяж ябълката, а след това ще те помоля да ми превеждаш.
Когато свършиха, Ричард стана и направи знак на Калан да застане до него.
— Уважаеми старейшини, завърнах се в селото, след като дълго се борих да предпазя народа ни от заплахата, надвиснала над него. Сега, когато всичко свърши, бих искал да поискам вашето разрешение за нещо. Надявам се, че ме смятате за достоен за онова, за което ще ви помоля. Бих искал вашето позволение да взема Кална за своя съпруга. Както виждате, научих я да яде ябълки също като мен. Нито аз, нито ябълката ще й навредим. Тя от своя страна също не би могла да ми навреди, макар че е Изповедник. Ние искаме да сме заедно и да бъдем венчани от своя народ.