— Ето, опитай от това!
Тя хвърли един поглед към мястото, където се бяха струпали жените. Взе в ръце парчето оризова питка и се усмихна.
— Чудесни са.
Жените закимаха доволно. Калан отново погледна Ричард, който бе забил поглед в паницата с ребрата. Лицето му бе бяло като платно.
— Вземи я — прошепна той.
Калан се намръщи и вдигна паницата от скута му, оставяйки я зад себе си. След това се сгуши до него.
— Ричард, какво става?
Той продължаваше да гледа втренчено към скута си, сякаш паницата бе все още там.
— Не знам. Погледнах към месото, почувствах мириса му. Веднага ми прилоша. Сякаш видях пред себе си мъртво животно. Сякаш се канех да ям от някакво животно, проснато мъртво пред мен. Как могат хората да ядат мъртви животни?
Калан не знаеше какво да каже. Той изглеждаше зле.
— Мисля, че знам какво имаш предвид. Веднъж, когато бях болна, ми дадоха да ям сирене. Повърнах всичко. Те си мислеха, че ще е добре за мен, и продължиха да ми носят сирене и през следващите дни. И всеки път аз го повръщах. Накрая се оправих. Ето защо и до ден днешен не обичам сирене. Може би и с теб става нещо подобно, защото в момента имаш главоболие.
— Може би — каза той едва. — Прекарах прекалено много време в Двореца. Там не ядат месо. Мрачният Рал не обича — не обичаше — месо, така че в Двореца месо изобщо не се сервираше. Може би просто съм отвикнал да ям месо.
Той хвана главата си с ръце и прокара пръсти през косата си, а тя го погали по гърба. Първо сирене, сега месо. Хранителните му навици бяха започнали да стават странни като тези на… на магьосниците.
— Калан… съжалявам, но имам нужда да се скрия някъде, където е по-тихо. Главата ми направо ще се пръсне от болка.
Тя докосна челото му. Бе студено и влажно. Ричард като че ли щеше да припадне всеки миг. Сърцето й заби тревожно.
Тя извика на Пилето:
— Ричард не се чувства добре. Има нужда от тишина. От място, където никой няма да го безпокои. Това нали няма да обиди никого?
Отначало Пилето си помисли, че се досеща защо искат да останат насаме. Но миг след това видя мъката, изписана по лицето на Ричард, и усмивката му замръзна.
— Отведи го в къщата на духовете. Там е тихо. Никой няма да ви безпокои. Ако сметнеш за необходимо, извикай Нисел. — После пак се усмихна. — Може би е прекарал твърде много време на гърба на дракона. Благодаря на духовете, че ме дариха със съвсем кратък полет.
Тя кимна, но не можа да намери сили да се усмихне. Набързо пожела на останалите лека нощ, взе раниците и на двамата и помогна на Ричард да се изправи. Той бе стиснал здраво очи, веждите му се бяха сгърчили от болка. Пристъпът като че поотмина. Той отвори очи, пое си дълбоко въздух и тръгна заедно с нея през площада.
Между къщите падаха дебели сенки, но луната се бе вдигнала високо в небето и осветяваше пътя им достатъчно ясно. Шумът от празненството постепенно стихна, върху сухата земя отекваха само тежките стъпки на Ричард.
Той тръгна по-изправен.
— Вече съм по-добре.
— Често ли те боли главата?
Усмивката му проблесна на лунната светлина.
— Всички знаят за моите главоболия. Баща ми ми е разказвал, че някога и майка ми е имала същия проблем. Понякога болката е толкова силна, че чак ти се повдига. Но сега е по-различно. Никога преди не съм изпитвал подобна болка. Като че ли нещо се опитва да излезе от главата ми. — Той взе раницата си от гърба й и я метна на рамото си. — Боли повече от обикновено.
Двамата излязоха от тясната пътека между къщите и се озоваха на широката поляна, по средата на която бе разположена къщата на духовете. Тя се издигаше там самотна, от керемидения й покрив, който Ричард бе помогнал на Калните да си построят, се отразяваше лунната светлина. През комина се виеше дим.
Отстрани пред прага имаше ниска ограда, върху която се бяха подредили няколко кокошки. Те се стреснаха и отвориха очи, когато Калан бутна вратата и пантите изскърцаха. Щом двамата отминаха, те отново се успокоиха.
Ричард се отпусна тежко пред камината. Калан извади едно одеяло и го сви под главата му, след като го накара да легне. Той закри с длан очите си, а тя седна на пода с кръстосани крака.
Не знаеше какво да прави.
— Мисля, че ще е най-добре да извикам Нисел. Може би само лечител би могъл да ти помогне.
Той поклати глава.