— Камъкът на сълзите трябва да бъде върнат при Пазителя. Веригата трябва да бъде заключена отново. Камъкът на сълзите трябва отново да заеме мястото си в отвъдния свят, където ще изпълнява функцията — да пречи на силата на Пазителя да прониква в този свят. За да се направи това, са необходими и двете магии.
Ключът, така да се каже, трябва да бъда върнат в ключалката, като се затвори портата. За това също са необходими двете магии. Ако всичко това бъде направено чрез една от тях, ще се стигне до разкъсване на воала. Тоест магьосник като мен, чиято дарба е само за Адитивната магия, не може да помогне. Може да го направи само някой като теб.
Докато това не стане, ние сме в голяма опасност. Ако сбъркаш и използваш Камъка за свои собствени цели, може да унищожиш равновесието и да доразкъсаш воала, изпращайки ни във вечния мрак.
Ричард се замисли, без да вдига очи от масата.
— Знаеш ли какво е „агент“?
— Аха, вероятно говориш за проблема с пророчеството, което би трябвало да се изпълни в деня на зимното слънцестоене. Агентът е човек, който търгува с Пазителя. Продава му например душите на невинни деца, в замяна на което получава познание за това как да използва Субстрактивната магия.
Той погледна Ричард мрачно.
— Но това не би трябвало да е проблем, тъй като ти изпрати Мрачния Рал в отвъдния свят, откъдето той не може да действа в нашия. Мрачният Рал е в отвъдния свят, нали?
Ричард усети разяждаща болка в стомаха си. Той не само беше разкъсал воала, но нарушавайки отново Второто правило, чрез Съвещанието на духовете на предците в селото на Калните беше извикал агента, Мрачния Рал, отново в този свят. Където той щеше да направи всичко възможно, за да разкъса докрай воала. И за всичко това вината бе негова. Обля го гореща пот, главата му се замая. Стори му се, че всеки момент ще припадне.
— Натан, трябва да сваля тази яка от врата си.
Натан сви рамене.
— Виж, в това не мога да ти помогна.
Ричард бе дошъл при Пророка с конкретен въпрос. Реши, че е дошло време да получи отговор. Прокашля се.
— Натан, има един човек, който е много важен за мен. Една жена, която е в опасност. Трябва да й помогна. За нея има пророчество, което е записано, но което в същото време ми се яви като видение.
— Кое е то?
— „Сред всички само един, роден с дарбата да носи Истината, ще остане жив, след като се вдигне заплахата на сянката…“
С дълбокия си властен глас Натан продължи:
— „Тогава ще дойде още по-непрогледната тъмнина на мъртвите. За да остане поне искрица надежда за живот, родената в бяло трябва да бъде принесена в жертва на народа си, за да го дари с радост и щастие.“
— Значи знаеш за него. Натан, видях значението на това пророчество. Беше ми казано да не говоря за видението си, но доколкото можах да разбера, развръзката не е особено радостна.
— Тя ще бъде обезглавена — каза спокойно Натан. — Това означава пророчеството.
Ричард притисна с ръце къркорещия си стомах. Точно това бе видял във видението си. Светът отново се завъртя пред очите му.
— Натан, трябва да се махна оттук. Не мога да допусна това да се случи.
— Ричард, погледни ме!
Ричард вдигна очи към него, като едва успя да преглътне сълзите си.
— Ричард, трябва да ти кажа истината. Ако това пророчество не се изпълни, ще последва краят. Всички ще умрем. Ще дойде краят на всичко живо. Пазителят ще погълне всички ни. Ако използваш силата си, за да му попречиш да се осъществи, ще разкъсаш воала докрай и ще позволиш на Пазителя да погълне света на живите.
Ричард скочи на крака.
— Защо! Защо тя трябва да загине, за да спаси живота на всички? Не разбирам! — Пръстите му се свиха около дръжката на меча. — Не мога да допусна да се случи. Това е само една глупава гатанка. Няма да позволя тя да умре заради една гатанка.
— Ричард, ще дойде ден, когато трябва да направиш своя избор. Отдавна се моля, когато това стане, да си натрупал достатъчно мъдрост, за да избереш правилното решение. В противен случай целият живот ще загине.
— Няма да стоя тук и да слушам как ми говориш, че трябва да я оставя да умре. Добрите духове не направиха нищо, за да помогнат. Аз трябва да го направя. И ще го направя.
Ричард се втурна към вратата. Докато се носеше като буреносен облак по коридора, факлите по стените запращяха. Зад него се посипа мазилка. Той едва го забеляза, но това напълно пасваше на настроението му. Когато мина през щита, боята по стените се напука и отлепи.
Мислите му препускаха във всички посоки едновременно. Вече знаеше, че видението му е показало какво ще се случи, ако не направи нещо, за да го предотврати. Ако не успееше да се измъкне от Двореца, пророчеството щеше да се сбъдне. Може би точно това беше неговият смисъл: че той ще бъде държан като затворник тук и няма да може да помогне. И Калан ще умре.