Първото правило на магьосника. Дали го заблуждаваха? Дали не бе повярвал на една лъжа?
— Може би имаш право. Ще отидем, преди слънцето да е залязло.
— Не, не бива да ни виждат заедно. Пък и ще ми е необходимо време, за да намеря предмета. Знаеш ли мястото, където дългата разцепена скала навлиза в потока в югозападния край на Блатистите гори?
— Да.
— Добре. Бъди там преди залез-слънце. Ти си онзи, за когото е създадена магията. Върви в гората и ме чакай при разцепената скала. Завържи парчета плат по клоните, за да мога да те намеря. Аз ще дойда по-късно и ще се срещнем там, когато луната се изкачи две педи в небето. Ричард, не казвай на никого, защото рискуваш не само своя живот, но и този на Калан.
Ричард кимна и й благодари с усмивка.
— Давам ти думата си. Разбрахме се. Тази нощ!
След като тя си тръгна, той закрачи из стаята си. Нямаше търпение да махне яката от врата си и да си върви. Нямаше време. Ако Мрачният Рал е намерил костта, наистина всяка секунда беше ценна. Но това е невъзможно! Как би могъл да я намери? Та нали е само дух! Може би Уорън наистина имаше право, че е почти невъзможно да се съберат всички елементи.
Тревожеше се за Калан. Трябваше да й помогне.
Някой почука на вратата и го извади от унеса му. Той си помисли, че може би Лилиана се връща за нещо, но когато отвори вратата, в стаята влетя Пери, съвсем обезумял.
— Ричард, имам нужда от помощта ти. — Той разгъна пред очите му една роба. — Погледни! Произведоха ме!
Ричард огледа семплата кафява дреха.
— Поздравления, Пери! Това е чудесно!
— Това е катастрофа! Ричард, трябва да ми помогнеш!
Ричард се намръщи.
— Защо да е катастрофа?
Пери вдигна ръце във въздуха, сякаш бе очевидно за всички.
— Защото вече няма да мога да ходя в града. Тази роба ми поставя ограничения. Няма да ми е позволено да минавам моста!
— Е, съжалявам, Пери, но не виждам как бих могъл да ти помогна?
Пери въздъхна дълбоко.
— В града има… една жена. Имах среща с нея тази вечер. Ричард, аз наистина я харесвам. Ако не отида, тя ще си помисли, че ми е все едно и никога повече няма да я видя.
— Пери, все още не виждам какво мога да направя за теб.
Пери го сграбчи за ризата.
— Те ми взеха всичките дрехи. Ричард, моля те, дай ми някоя от твоите, така никой няма да ме разпознае и ще мога да се промъкна в града и да я видя. Моля те, Ричард, дай ми някоя от твоите дрехи.
Ричард се замисли за миг. Изобщо не го интересуваше дали това е ново нарушение на правилата в Двореца. Мислеше само за онова, което му предстоеше да направи. Но се тревожеше за Пери.
— Но мен ме познават всички гвардейци. Ще разберат, че си се преоблякъл в моите дрехи и ще съобщят на Сестрите. Тогава ще си имаш неприятности.
Пери се огледа.
— През нощта. Когато се стъмни съвсем, тогава ще отида. Те няма да видят съвсем ясно кой е. Моля те, Ричард, моля те!
Ричард кимна.
— На мен ми е все едно, Пери. Щом искаш, рискувай. Но кажи, че сам си ги взел. Не искам дори да си помисля, че съм ти помогнал да попаднеш в беда. — Той посочи към гардероба. — Ето, вземи каквото ти харесва. Почти еднакви сме на ръст.
Пери се усмихна.
— Червеното ти сако? Може ли да го взема? Тя толкова ще ме хареса с него.
— Разбира се! — Ричард гледаше Пери, който се въртеше пред огледалото. — Щом ти харесва, вземи го. Много ще се радвам някой да го носи с удоволствие.
Пери си избра и панталон и риза.
— Като идвах, видях Сестра Лилиана да излиза от стаята ти. — Той нахлузи през глава фината бяла риза. — Тя от учителките ти ли е?
— Да. И то любимата.
Пери приглади ризата върху гърдите си.
— Как ми стои?
— Много по-добре, отколкото на мен. Ти познаваш ли Лилиана?
— Не съвсем. Понякога ме кара да изтръпвам. Има много особени очи.
Ричард се замисли за очите на Лилиана — много бледосини с лилави искри в тях. Той сви рамене.
— И аз мисля, че са особени. Но усмивката й е толкова топла, че очите й не ми правят впечатление.
Тя гледаше изпитателно капитана, който стоеше пред писалището й. Беше поискал скандална цена. Но какво значение имаше за нея златото на Двореца! Щеше да е далеч, още преди да разберат, че липсват пари.
Момчето наистина се бе оказало трудно за опитомяване. Точно от това се бе страхувала. Започваше да става важно да си отворят и други вратички. Имаше и други начини да изпълни волята на Пазителя, да спази клетвата си.
— Приемам цената. Всъщност я удвоявам, за да си купя лоялността ти.
Тя плъзна кесията по писалището. Капитан Блейк облиза напуканите си устни и я взе, претегляйки я на ръка. След това я пъхна бързо в джоба на горната си дреха.